Отговорът на ЕС на кризата в Украйна

23.02.2015

Отговорът на ЕС на кризата в Украйна

Публикация picture

По време на предсрочните парламентарни избори на 26 октомври народът на Украйна се изказа ясно и решително в полза на мира, стабилността, в полза на европейския курс и на курса на реформи за своята държава. Украинските органи получиха тази година двойна легитимност на президентските и парламентарните избори и мандат за продължаване в тази посока с решителност. Парламентарните избори бяха плуралистични, проведени надлежно, справедливо и в съответствие с международно признатите стандарти.

Днес Украйна отново разполага с  уникалната възможност за модернизиране, развитие, благоденствие и установяване на истинска демокрация и върховенство на закона. Гражданите на Украйна очакват ръководителите на страната да изпълняват дадените обещания и да си сътрудничат по прагматичен начин, без да се ангажират с парализиращ кавги, както беше в не толкова  далечното минало. Бързото съставяне и участието на всички проевропейски и реформистки партии в новото правителство е много положителен сигнал.

Европейският съюз се намира в критичен момент. Агресивната и експанзионистична политика на Русия представлява заплаха за единството и независимостта на и Украйна, и на самия Европейски съюз. Като се имат предвид последните събития в Украйна, ЕС следва да не бъде наивен и трябва да бъде готов да даде ясен и ефективен отговор на кризата. Принципът на международното право, договорен между всички европейски държави, включително Русия, е спазването на правото на всички суверенни държави, включително на Украйна, да имат пълна свобода за вземане на решения относно своето политическо асоцииране и икономическа интеграция, без външна намеса. Свободата, демокрацията, суверенитетът, териториалната цялост и принципите на правовата държава не подлежат на преговори.

През идните месеци Украйна ще бъде изправена пред следните основни предизвикателства: окупацията и анексирането на някои части от нейната територия, прилагането на Минските споразумения, както и амбициозна програма за реформи. Ролята на Европейския съюз е да се ангажира активно за подкрепа и съдействие на това съществено усилие за реформи. Крайната цел е за Украйна да излезе от настоящата криза като пример за успешни реформи, които ще са от полза за хората и ще подобрят техния живот.

Подкрепа на усилията за реформи

Украйна трябва да въведе необходимите задълбочени и всеобхватни икономически, социални и политически реформи въз основа на социалната пазарна икономика. Страната се нуждае от конкурентоспособна икономическа система, която осигурява равни условия за всички. Тя се нуждае от система на правосъдие, която следва буквата и духа на закона и е независима. Новата конституция следва да засили прозрачността и да прави ясно разграничаване на компетенциите на основните органи, като по този начин се избягва ненужната борба за власт. Процесът на децентрализация не трябва да разрушава единството на държавата и правомощията на централното правителство в изключително важни въпроси, като например вътрешни и външни работи, икономически ред и политика, националната финансова система на страната ще предостави по-големи правомощия и отговорности на регионите и фактически ще доведе решенията по-близо до хората. Въпреки това основен приоритет е изкореняването на системната корупция. Тя е ракът в тъканта на украинското общество и политическия живот.

в тази трудна военна обстановка Украйна ще трябва да се справя със значителни реформи успоредно с кризисното положение в източната част на страната. Програмата за реформи, предложена от президента Порошенко, включително закони за борба с корупцията, децентрализация и амнистия, е стъпка в правилната посока и трябва да се превърне в реалност.

Финансовото положение на Украйна е от изключително голямо значение. Страна, която е под външно нападение и в същото време трябва да насърчава задълбочени и всеобхватни реформи се нуждае от значителна подкрепа за справяне с разходите. Финансовият пакет на ЕС, който е в размер на 11 млрд. евро, ще помогне на Украйна през следващите няколко години, включително макрофинансовата помощ и заемите от МВФ, Световната банка и  международните финансови институции със седалище в ЕС. Предоставянето на финансовата помощ следва да става по гъвкав и бърз начин, като по този начин свързаните с тази помощ условия се приспособяват към специфичните обстоятелства в Украйна. Въпреки това, финансовата помощ следва да бъде твърдо обвързана с изпълнението на условия, спрямо която ще се измерва напредъкът на реформите. В този контекст призоваваме за международна донорска конференция през декември 2014 г. и за създаване на нов „Европейски план „Маршал“ за Украйна“.

СА/ЗВССТ е ратифицирано. То не може и няма да се променя. Прилагането на СА/ЗВЗСТ следва да бъде пътната карта за реформи в Украйна. Жалко е, че руското ръководство досега възприема СА/ЗВЗСТ между ЕС и Украйна  като заплаха за собствените си интереси. Напротив, споразумението представлява потенциални ползи за Русия чрез засилване на търговията и икономическите дейности и наличието на по-стабилно съседство. Като се има предвид приетият график за изпълнението на СА/ЗВЗСТ, Русия няма основания да отправя критики срещу споразумението между ЕС и Украйна или да реагира с необосновани ограничения на търговията и с военна агресия. Удължаването на автономните търговски мерки представлява фактически задълбочено несиметрично изпълнение на споразумението. Украйна следва да се възползва по възможно най-добрия начин от времето до 31 декември 2015 г., за да ускори прилагането на достиженията на правото на ЕС, които са част от Споразумението за асоцииране/задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия.

Групата на ЕНП има готовност да засили участието на Европейския парламент в подкрепа на работата на Върховната Рада по европейски въпроси. Дейностите на бъдещия Парламентарен комитет за асоцииране следва да бъдат насочени към укрепване на демокрацията и видимостта на ЕС в Украйна и биха могли да осигурят рамка за двустранна помощ от страна на парламентите на държавите — членки на ЕС.

По-бързата и по-съществена техническа помощ следва да се предоставя от  „Групата за подкрепа на Украйна“ на Европейската комисия. Реформите могат да се прилагат само когато административният капацитет е засилен. За тази цел институциите на ЕС и държавите членки следва да използват възможно най-голям брой технически съветници,  за да подпомагат осъществяването на реформите, като същевременно украинските органи следва да създадат Министерство на координацията на интеграцията в ЕС и на помощта на ЕС въз основа на подобен опит в държавите от Централна Европа. Тази служба следва да разполага с достатъчно изпълнителни и административни правомощия за наблюдение, надзор и анализ на напредъка на реформите. Видимостта, отчетността и прозрачността на използването на  помощта на ЕС и на международната донорска помощ трябва да бъдат гарантирани.

Европейският съюз трябва да укрепи украинското гражданско общество. То вече функционира, като упражнява ефективен надзор, оказва необходимия натиск и подпомага органите в реализирането на техните обещания за реформи.

За ЕС е важно, наред с украинските органи, да отделя по-голямо внимание на хуманитарната криза в Украйна, предизвикана от агресията на Русия. ЕС трябва да осигури допълнително финансиране с цел преодоляване на ужасните хуманитарни условия, по-специално положението на вътрешно разселените лица в Украйна.

Ограничителни мерки

Военната интервенция на Русия и окупацията на украинска територия е в нарушение на международното право и на поетите от самата Русия ангажименти, произтичащи от Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки на ОССЕ и от Меморандума от Будапеща.

Ако Русия не спазва изцяло и не изпълнява поетите ангажименти и в Минск и не променя своя курс на действие в Украйна, ЕС ще продължава да налага своите ограничителни мерки срещу нея. Минските ангажименти включват, по-специално, пълното и безусловно оттегляне от Украйна на всички руски войски, незаконните въоръжени групировки, военно оборудване, военни и наемници, постоянното наблюдение и проверка на украинско-руската граница от специалната мисия на ОССЕ за наблюдение и размяната на затворници, включително Надя Савченко. ЕС следва да има готовност да засили ограничителните си мерки и да разшири техния обхват в случай на каквито и да било по-нататъшна  ескалация от страна на Русия и дестабилизация на Украйна, като например незаконното и нелегитимно „гласуване“  в части на Донбас на 2 ноември, в съответствие с принципа „повече за повече“.

Европейският съюз следва да разработва комуникационна стратегия за противодействие на руската пропагандна кампания, насочена към Европа, Украйна и самата Русия сама.

В контекста на международното разследване, ръководено от Нидерландия, относно свалянето на полет MH 17 на малайзийските авиолинии в четвъртък, 17 юли 2014 г., ЕС следва да продължи да настоява всички участващи страни да гарантират незабавен, безопасен и неограничен достъп до мястото на катастрофата на полет MH 17.

Засилване на сигурността

На 16 юли 2014 г. Съветът на Европейския съюз отмени оръжейното ембарго по отношение на Украйна. Понастоящем няма възражения, включително правни ограничения, за държавите членки да доставят оръжия за Украйна, като тези доставки могат да се основават на договорености от типа „lend-lease“.

Непосредствената задача е укрепването на отбранителните способности на Украйна, както беше поискано от нейните органи. Това включва: средства за защита на военнослужещите и индивидуално оборудване, оръжие, противотанкови ракети, боеприпаси, системи за наблюдение, разузнаване, комуникации, засилване на военноморските сили, така че те да бъдат в състояние да защитават Черноморското крайбрежие, и включително системи за ПВО  центрове за военно обучение. ЕС следва да проучва начини за подкрепа на украинското правителство за подобряване на неговите отбранителни способности.

Украйна може да функционира правилно единствено след  като са налице ефективно правоприлагане, разузнаване и функциониращ отбранителен сектор. Украинският отбранителни структури и въоръжените сили се нуждаят от основно преустройство. В този контекст преобразуването на въоръжените сили на държавите — членки на ЕС, които бяха членове на бившия Варшавския договор, дава богат опит. ЕС може да оказва помощ на украинските органи при изпълнението на тази задача, а именно в рамките на мисиите по линия на ОПСО, в които вече е предвидено обучение за въоръжените сили в други части на света.

Работата на специалната мисия на ОССЕ за наблюдение е от решаващо значение за намаляване на напрежението и за насърчаване на мира, стабилността и сигурността. Нейното въздействие на място обаче трябва да бъде засилено, за да се осигури ефективен контрол и проверка на украинско-руската граница, като същевременно се поддържа обективността на действията ѝ.

Предвиденото разполагане на експертната мисия на ЕС за Украйна по линия на ОПСО е първа стъпка към осигуряване на помощ за реформиране на гражданския сектор, включително полицията и принципите на правовата държава. ЕС следва да въведе, ако това бъде поискано от украинските власти, мисия за наблюдение на ЕС, за да бъде осигурен ефективен контрол и механизъм за наблюдение на украинско-руската граница.

ЕС следва да актуализира своята стратегия за сигурност, за да отговори на новата геополитическа ситуация, особено по отношение на нова заплаха от хибридна война, както и за да засили сътрудничеството по линия на ОПСО с източните си партньори.

 По време на последната среща на най-високо равнище на НАТО  съюзниците потвърдиха отново подкрепата на НАТО за „суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна“. ЕС следва значително да увеличи координацията на своята реакция по отношение на сигурността с тази на НАТО, която продължава да бъде решаваща рамка за действие.

Увеличаване на енергийната сигурност

Единственият реалистичен отговор на ЕС на заплахата от страна на Русия е той да бъде единен и да говори с един глас. Това включва също така наличието на действителна обща външна енергийна политика, както и създаването на Европейски енергиен съюз. Споразумението от 30 октомври 2014 г. между ЕС, Русия и Украйна под ръководството на Гюнтер Йотингер (ЕНП), тогавашен член на Европейската комисия, отговарящ за енергетиката, за зимния пакет  представлява важна и задължителна стъпка, която следва да осигури доставките на газ от Русия до март 2015 г. Въпреки това публичните изявления на министъра на енергетиката на Русия Александър Новак, че Споразумението няма задължителен характер, са неприемливи.

Коренното подобряване на енергийната сигурност на ЕС чрез намаляване на зависимостта от Русия и повишаването на нейната устойчивост на външен натиск са от изключително значение. Това включва укрепването на местните енергийни източници, енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, както и диверсификацията на вноса чрез партньорства, наред с другото, със САЩ, Норвегия и държавите от района на Средиземноморието. Развитието на инфраструктурата и междусистемните връзки между държавите членки и съседните държави е приоритетен проект от общ интерес. Освен това технологията за обратен поток  е ключов фактор за създаване на действително независими енергиен пазар на ЕС.

В резултат от упражнявания от Русия натиск върху Украйна украинският пазар на газ е в отчайващо състояние. ЕС следва да предостави на Украйна финансова помощ за възстановяване и модернизиране на украинската тръбопроводна мрежа. Украинското правителство следва да бъде насърчавано да реформира енергийния си сектор с цел да се повишаване на енергийната ефективност и постепенно премахване на разточителните субсидии.

Проектите за газопроводи в съседните ни държави трябва да бъдат подложени на критичен преглед, в който се отчита настоящата политическа ситуация в пълна степен. Проектът „Южен поток“ не е политически осъществим и следва да бъде спрян. Вместо това трябва да бъде даван приоритет на проекти, които създават диверсификация на енергийните доставки. Това предполага възстановяване на тръбопровода „Набуко“ и други проекти, които могат да свържат Южен Кавказ, Близкия изток, Средиземноморието и страните от Централна Азия с ЕС, независимо от свързаната с руския газ геополитика.

И накрая, ние трябва да се стремим към цялостно прилагане на законодателството за вътрешния общ енергиен пазар, включително Третия енергиен пакет. Висящото съдебно дело срещу Газпром следва незабавно задвижено и решението  да бъде прилагано без изключение.

Заключение

Русия е страна по Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки и Меморандума от Будапеща и  учредителния акт Русия-НАТО и член на Съвета на Европа. Русия е държава със здраво вкоренени традиции в международни правни ангажименти и задължения. Не съществува довод в защита на използването на военна сила в Европа по т. нар. исторически съображения и съображения за сигурност или за защита на малцинствата, живеещи в чужбина. Тази политика не може да бъде приета в XXI век.

Украйна е изправена пред необявена хибридна война, водена от Русия. Тя представлява многоизмерен конфликт, който обединява елементи на кибервойна, използване на редовни и нередовни въоръжени сили, пропаганда, икономически натиск, енергийно изнудване политическа дестабилизация и дипломация. Незаконното анексиране на Кримския полуостров е първият случай на категорична промяна на границите и включване на част от една държава в друга в Европа след Втората световна война.

Европа днес, след като е извлякла поуки от тъмното минало на световните войни, се основава на принципа на зачитане на международното право. Европа е изправена пред конфликт, който е съживил трагични спомени за отдавна отминало време, когато е било невъзможно демокрацията и свободата да бъдат приемани за даденост. Ето защо отговорът на ЕС, основан на подхода на помирение, ще насърчи Русия да разшири своите хибридни военни тактики и спрямо другите съседни държави. В този контекст трябва да бъде предотвратено повторение на кримския сценарий в Приднестровието.

В ЕС не може да има растеж без стабилност около нас. Нашият генерален план трябва да включва стратегии, които да ни помогнат да превърнем сегашния „огнен пръстен“ в „кръг от приятели“. В тези неблагоприятни обстоятелства необходимостта от солидарност между държавите членки е по-важна от всякога и следва също така да бъде отразявана в готовността за практическа подкрепа за държавите членки по външните граници на Съюза, които биха могли да бъдат изправени пред същите заплахи.

Новият ВП/ЗП Федерика Могерини и членът на Комисията Хан следва да предприемат всички стъпки и инициативи в рамките на правомощията си, за да спомогнат за намиране на политическо решение на кризата в Украйна, зачитано от всички участващи страни и с което се избягва сценарий на замразени конфликти в Източна Украйна и Крим.

Като осигурява подкрепа за Украйна, ЕС осигурява подкрепа и сигурност за себе си. Доверието в дипломатическите усилия на ЕС трябва да бъде съчетано с решителността за предотвратяване на  ескалация на конфликта, като се придържаме категорично към своите ценности, като помагаме на Украйна да съхрани независимостта, суверенитета, единството и териториалната цялост на страната.

Друго свързано съдържание