Позиционен документ на Групата на ЕНП относно подхода към интегрирана индустриална политика

Европа взема фундаментални решения за икономическото си бъдеще през следващите години. Комисията изложи ясни амбиции за екологичния и цифровия преход, както и за обновена индустриална политика. За да бъдат постигнати тези цели, те трябва да се допълват една друга; необходим е баланс между различните приоритети и трябва да съгласуваме публичните разходи и стимулите в тази насока. Макар че всички елементи на този подход присъстват в предложенията на Комисията, липсва всеобхватна 10-годишна стратегия, която да ни доведе до целите ни за 2030 г. и след това. Това обаче е необходимо за малките и средните предприятия (МСП) и големите предприятия в Европа, за да поддържат планирането, както и сигурността на инвестициите.

Зеленият курс е предполагаемата програма за растеж, но както видяхме впоследствие, имаме нужда от равнопоставени цифрови и индустриални цели, тъй като всички те са зависими една от друга. Подход, който би обединил всички тези цели в конкретни стратегии за промишлените екосистеми, би бил правилният интегриран подход и това е, което Групата на ЕНП би искала да види. Трябва да е ясно, че това не трябва да бъде план за икономиката. Това, от което се нуждаем, е да предложим на всички промишлени отрасли последователна публична политика в рамките на различни политически инструменти, която да ги подкрепи в тези сложни преходи.

Трябва да въведем тези стратегии възможно най-скоро. Ако разполагаме със стратегиите сега, ще можем да коригираме разходите и законодателните приоритети за 2022 г. Това би ни оставило около 8,5 години за монументална трансформация. Това е изключително кратък срок, който може да бъде постигнат само с целенасочени и съгласувани усилия както от страна на политиците, така и от страна на бизнеса. Казано по-ясно: без цялостна и интегрирана стратегия, която да насочва всички наши инструменти, политики и разходи, е малко вероятно Европа да постигне своите индустриални, цифрови и екологични цели през 2030 г. Това се дължи по-специално на факта, че кратките срокове и предстоящите задачи могат да бъдат предизвикателство, особено за малките и средните предприятия, които са гръбнакът на европейската икономика.

В настоящия документ Групата на ЕНП излага основните насоки на своите виждания за това как следва да бъде завършена стратегията на Комисията.

Екосистемата в основата

Групата на ЕНП подкрепя екосистемния подход на Индустриалната стратегия. Целите в областта на цифровите технологии и климата ще окажат различно въздействие върху всяка екосистема, а позицията на Европа на световния пазар също е различна за различните екосистеми. За да остане конкурентоспособна и да постигне стратегическа автономност, всяка екосистема се нуждае от собствен подход.

Според Годишния доклад за единния пазар за 2021 г. (ASMR) "промишлените екосистеми обхващат всички участници, участващи в постигането на определена социално-икономическа цел: от най-малките стартиращи предприятия до най-големите компании, които си сътрудничат, за да задоволят нова пазарна потребност, научноизследователските дейности, подкрепящи промишлените иновации, регулаторните органи, които направляват икономическата дейност чрез благоприятни политики, до доставчиците на услуги и доставчици." Това изчерпателно определение за екосистема ясно показва значението на напълно интегрирания подход. Нуждаем се от стратегия, в която ефективните мерки по отношение на всички тези елементи на екосистемите работят съгласувано за укрепване на конкурентоспособността и растежа на екосистемите. Тези мерки трябва да бъдат както съобразени с отделните заинтересовани страни, например МСП, така и да имат универсален характер, който да се прилага хоризонтално в рамките на екосистемите.

Важен въпрос, повдигнат от актуализацията на стратегията, е дали 14-те екосистеми, избрани през 2020 г., все още са подходящи. Поради важни развития Комисията добави перспективата на зависимостите като водещ критерий към стратегията си, но не успя да изложи убедително защо тези развития няма да повлияят на избора на 14-те екосистеми.

Съгласуване на инструментите

Съюзът разполага с пълен арсенал от инструменти за постигане на своите цели. Индустриалната стратегия разчита на индустриалните съюзи като основен инструмент. Това е пример за инструмент за определяне на дневния ред, който следва да бъде в основата на стратегическия подход. Програмите за конкурентоспособност обаче могат да бъдат успешни само ако водят до интегриран подход на други инструменти.

• Инструменти за определяне на дневния ред: Индустриални алианси, пътни карти за индустриални технологии, европейски партньорства, стратегически план на ХЕУ, секторни партньорства за климата, ТЕМ, пакт за умения.

• Инструменти за финансиране: IPCEI, "Хоризонт Европа", европейски партньорства (по-специално съвместни предприятия), центрове за цифрови иновации, InvestEU, CEF, стратегии за интелигентна специализация, национални планове за възстановяване, фонд "Иновации", фонд "Справедлив преход", структурно и регионално финансиране от ЕС, програма "Цифрова Европа", програма "Единен пазар", "Еразъм+".

• Регулаторни инструменти: По-добро регулиране, правила за държавна помощ и конкуренция, законодателство в областта на климата, таксономия, REDII, EED, ETS, регламент за изкуствения интелект, закон за данните, DGA, DMA, DSA, стандартизация, чуждестранни субсидии, нарушаващи вътрешния пазар.

• Международни инструменти: CBAM, търговски споразумения, включително ССТ и СПС, правила на СТО, стандартизация, анализ на зависимостите, глобални ангажименти в областта на климата (глобална СТЕ?), партньорства със съседни държави, Договор за енергийната харта.

Напълно интегрирана стратегия

Както е посочено в ASMR, екосистемният подход "включва системното значение на всички хоризонтални и вертикални връзки между икономическите участници". Необходимо е обаче да включим напълно и хоризонталните и вертикалните връзки между всички съответни инструменти за подкрепа на тези екосистеми.

В настоящата Индустриална стратегия липсва тази интеграция на политиките и конкретни действия. Това създава риск от подкопаване на ефективността на мерките. Мерките чрез един инструмент обикновено трябва да бъдат подкрепени от мерки в други инструменти. Тази подкрепа може да липсва, когато нямаме интегриран подход.

Екосистемните фишове в ASMR предлагат много добра отправна точка, но те трябва да бъдат завършени за всички екосистеми. Имаме само шест анализа на зависимостите, имаме само две пилотни пътни карти за индустриални технологии, често липсват подробности за това как таксономията ще повлияе на конкретна екосистема, а думата "би могло" се появява често във фишовете. Освен това, поради ефекта на преливане на Данъчната номенклатура, Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (ДСОУ) сега изглежда се прилага и за МСП, което може да доведе до значителна административна тежест. За да постигнем преход, трябва да познаваме нуждите на екосистемата и да изготвим стратегия за това как да ги удовлетворим. Това изисква, от една страна, амбициозни технологични пътни карти за всички екосистеми, за да се насочи необходимата научноизследователска и развойна дейност за нови технологии. От друга страна, е необходимо да се следи отблизо инфраструктурата и уменията, необходими на екосистемите.

Ако вземем за пример квантовата технология, успяхме да въведем целеви средства за квантова технология в размер на 1 млрд. евров програмата "Хоризонт Европа". Освен това значителни средства идват от програмата "Цифрова Европа" и няколко съвместни предприятия са от значение; например Съвместното предприятие "Ключови цифрови технологии". Заедно с наскоро създадения Консорциум за квантова индустрия (QuIC) сега трябва да гарантираме създаването на обща структура за управление, включваща съответните служби на Комисията и заинтересованите страни, която да направлява инвестициите с ясни цели за 2030 г. Това ще ни позволи не само да постигнем така важния технологичен напредък в тази област, но и да създадем решаваща иновационна инфраструктура за много други сектори.

Освен това, както се посочва в ASMR, екосистемите "се развиват на един и същ фон: интегриран единен пазар". Когато поставяме всеобхватни амбиции за този единен пазар и неговите участници, като например таксономия за устойчиви инвестиции или преразглеждане на правилата за държавна помощ, без интегрирана стратегия за екосистемите, тези големи амбиции могат да бъдат контрапродуктивни, тъй като могат да затворят важни врати за конкретни екосистеми. Друг елемент, който трябва да се вземе предвид, е въздействието на избора в една екосистема върху други екосистеми (например високата зависимост от водорода в един транспортен сектор ще повлияе на наличието на водород в други сектори). И накрая, следва да се включат ясни планове за свеждане до минимум на бюрокрацията и административната тежест. Свързано с това е и преразглеждането на рамката за държавни помощи. Преразглеждането е твърде бавно и разпокъсано. Предложенията за преразглеждане на правилата на IPCEI изглеждат все още твърде консервативни. Публичните и частните инвестиции ще бъдат възпрепятствани, ако Европа не осигури яснота относно правилата за държавните помощи, особено за МСП. Като се има предвид сложността и спешността на момента, трябва да изоставим догматичното отношение към държавните помощи и да разгледаме пълния набор от възможности - от временно спиране на правилата за държавните помощи в определени сектори до пълно законодателно преразглеждане на правилата за държавните помощи в други сектори.

Какво искаме да направим

Като последна стъпка се нуждаем от ясна оперативна реализация на всички решения. Завършването на анализа ще ни насочи към правилния път, но подробностите по прилагането ще бъдат от ключово значение. За да се премине от стратегията на Комисията към подхода на ЕНП, са необходими редица стъпки:

• Комисията трябва да завърши анализите за всички екосистеми възможно най-скоро.

• Комисията трябва да преразгледа избора на 14-те екосистеми.

• Комисията трябва ежегодно да наблюдава нуждите от инфраструктура.

• Екосистемите трябва да представят ясна технологична пътна карта.

• Бюджетните органи трябва да проявят гъвкавост в годишната бюджетна процедура и в средносрочните прегледи на програмите на Съюза, за да се гарантира, че приоритетите на Съюза за финансиране могат да отговорят на резултатите от пътните карти и инфраструктурните нужди.

• Законодателите трябва да направят критична оценка на законодателството и да приложат всички необходими инструменти за по-добро регулиране, особено теста за МСП, особено за пакета "Подходящ за 55" и цифровите досиета (DGA, DSA, DMA), за да гарантират съответствието му с резултатите от анализа.

• Комисията, заедно с държавите членки, трябва да представи пътна карта за постигане на намаление с поне 30 % на административната тежест, засягаща европейските предприятия и особено МСП, за да се намали натискът върху разходите и да се насърчи конкурентоспособността.

• Рамката за държавните помощи трябва да бъде преразгледана, за да бъде пригодена за глобалната конкуренция с изключителна спешност.

• Комисията трябва да продължи оценката на стратегическите зависимости и да представи план за действие за укрепване на глобалните взаимозависимости на европейските екосистеми.

• Комисията трябва да изпълни стратегически пакет от мерки за укрепване на единния пазар, справяне с чуждестранните субсидии и поглъщания и привеждане на правилата за обществените поръчки в съответствие с бъдещето, така че това, което произвеждаме и разработваме в ЕС, да бъде защитено и от ЕС.

Пример: Чиста авиация

Понастоящем авиационният сектор се намира в перфектна буря: икономическата дейност се срина поради COVID-19, целите за устойчивост на сектора са огромни, а последиците от цифровизирания глобален транспорт ще поставят на изпитание съществуващите бизнес модели. Това го прави идеален пример за илюстриране на необходимостта от интегриран подход.

В рамките на Индустриалната стратегия секторът е включен в екосистемата "Въздухоплаване и отбрана". Секторът обаче е тясно свързан и с други екосистеми, например "Енергия - екосистема на възобновяемите енергийни източници" и "Мобилност - екосистема на транспорта и автомобилостроенето". Сегашните инвестиции във въглеродно неутрални технологии най-вероятно няма да доведат до необходимите намаления на емисиите през 2030 г. и са свързани с решения в други екосистеми. Ако искаме да използваме синтетични горива, въведени до 2030 г., за да постигнем тези цели, това ще окаже натиск върху наличието на енергия и суровини за производството на електрически самолети и други сектори. Ако насочим енергията си към производството на водород с нулеви емисии, за да декарбонизираме енергоемките индустрии, това ще окаже натиск върху наличната енергия за авиационната индустрия. Съвместното предприятие "Чиста авиация", създадено в рамките на програма "Хоризонт Европа", ще осигури по-чисти технологии за 2030 г., но те ще трябва да бъдат съгласувани с инвестициите, предложени от Алианса. Същевременно Съвместното предприятие и Алиансът ще трябва да получат финансиране от едни и същи каси в частния сектор, който в момента е силно засегнат от безпрецедентната криза в сектора. Същевременно предложеното от Съюза финансиране по програма "Хоризонт Европа" за това партньорство не отговаря на необходимото ниво в тази област. Ето защо трябва да бъдат набелязани допълнителни източници на финансиране, които да бъдат свързани с партньорството, за да се оптимизира използването на по-широкия финансов пакет на МФР за постигане на ключовите цели на "Зелената сделка", преследвани в рамките на партньорството, и да се стимулират необходимите частни инвестиции. Необходими ли са допълнителни целеви ИПГВР? В същото време плановете за евентуално включване на авиацията в СТЕ все още не са споменати в стратегията и има опасения, че таксономията на ЕС не е разработена по начин, който да позволява финансиране на всички варианти за декарбонизация на авиацията. Това оказва натиск върху частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в момент, в който те са ни най-необходими. Освен това, подобно на много други екосистеми в стратегията, авиацията трябва да бъде включена в дейностите на Съюза в областта на международната търговия, в схемите за финансиране и държавна помощ, както и в образователните инициативи за подобряване на уменията. Актуализацията на стратегията постави важно начало за сектора, но този кратък преглед показва в кои области все още е необходима значителна работа, за да се стигне до истински интегриран подход.