Позиционен документ на Групата на ЕНП: Гарантиране на конкурентоспособността на европейската автомобилна индустрия

Като ключов стълб на икономиката, автомобилният сектор осигурява над 13,8 милиона качествени работни места по цялата верига на стойността и допринася за 7% от БВП на ЕС, като генерира богатство във всички държави членки. Вече повече от 150 години той е основен двигател на просперитета в региона.

Европейската автомобилна индустрия и индустрията на доставчиците са изправени пред безпрецедентен натиск както от външни, така и от вътрешни предизвикателства. Налице е нарушаване на конкуренцията, особено от страна на силно субсидираните китайски производители, наред с трудните фактори, свързани с местоположението, като високите разходи за енергия и обширните регулаторни изисквания, като например прекомерните задължения за докладване. Освен това търсенето на автомобили като цяло - и по-специално на електрически превозни средства - бързо намалява. В същото време индустрията се приспособява към целите на ЕС в областта на климата и околната среда - най-високите в света - като същевременно се справя с неотложната необходимост от преход към цифрови технологии.

Групата на ЕНП подкрепя предложението на председателя на Комисията за започване на стратегически диалог за бъдещето на автомобилния сектор - процес, който ще бъде ръководен лично от самия председател и в който ще трябва да участват заинтересованите страни от автомобилния сектор, представители на Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на ЕС. Групата на ЕНП настоява в резултат на този диалог да бъде определена цялостна стратегия на ЕС, която да помогне на сектора да се справи с различните предизвикателства и да преразгледа приложимата регулаторна рамка на ЕС. Групата на ЕНП счита също така, че следните незабавни и дългосрочни мерки са от ключово значение за запазването на ключова индустрия, конкурентоспособна в световен мащаб, която осигурява висококачествени работни места и просперитет в Европа, като същевременно се постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г.

1. Осигуряване на възможност за конкуренция на най-добрите технологии

ЕС трябва да възстанови технологичната неутралност като основен ръководен принцип, като вземе предвид реалностите в сектора. Последните политически решения - като преразгледаните стандарти за емисиите на CO2 за леки автомобили и микробуси (2019/631) и тежкотоварни превозни средства (2019/1242) - компрометираха този принцип, като на практика забраниха продажбата на нови превозни средства с двигатели с вътрешно горене. Тъй като технологичната неутралност въплъщава принципите на субсидиарност и пропорционалност, забраната е несъвместима с правото на ЕС. Освен това настоящият регламент се фокусира само върху емисиите от ауспуха, като не се отчита по-широкото въздействие върху околната среда на производството, използването и изхвърлянето на превозните средства. Този подход несъразмерно облагодетелства електрическите превозни средства и ограничава лоялната конкуренция между различните технологии. Ето защо е от съществено значение да се създадат равнопоставени условия, които да позволят на най-добрите технологии да се конкурират. Всички технологии, които могат да допринесат за постигането на целите в областта на климата, следва да бъдат третирани справедливо, без да се дава предимство или да се пристрастява към дадено технологично решение. Политиката на ЕС в областта на климата следва да дава предимство на пазарните мерки пред общите забрани. Този подход позволява да се постигне намаляване на емисиите на CO₂ на най-ниска цена, като същевременно се предоставя избор на потребителите и се дава възможност на инженерите да се конкурират в разработването на най-добрите решения. Потребителите заслужават достъп до най-евтините технологии и най-добрата възможна информация, за да изберат решение за мобилност, което отговаря на техните нужди.

• Коригиране на забраната за ICE: Предстоящата за 2035 г. забрана на двигателите с вътрешно горене (ДВГ) трябва да бъде отменена, за да се отрази технологичната неутралност, т.е. да се позволи комбинация от технологии, като същевременно се запази пътят за постигане на целите на Съюза за декарбонизация. Въпреки че електрическите превозни средства (ЕПС) ще играят основна роля в прехода към неутрално по отношение на климата бъдеще, други технологии също могат да помогнат за постигането на нашите цели в областта на климата. Европейската комисия трябва спешно да представи преразглеждане на Регламент 2019/631, с което да се въведе отново технологично неутралният подход и да се признае ролята на всички технологии за постигане на намаляване на емисиите на CO2. Преразглеждането следва да признае ролята на алтернативните горива, включително електронните горива, биогоривата, възобновяемите или синтетичните горива, като предвиди изрични изключения, придружени от други мерки, като например въвеждане на коефициент за корекция на въглеродните емисии, като по този начин се преразгледа забраната за използване на ДВГ от 2035 г. нататък. В рамките на това преразглеждане Комисията следва също така да предложи определение за въглеродно неутрални горива, което да гарантира подходящо намаляване на емисиите в сравнение с конвенционалните горива, като в крайна сметка се постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. Тя следва също така да признае ролята на други технологии, като например хибридите с възможност за включване към електрическата мрежа (PHEV), и да осигури подходящи благоприятни условия в целия ЕС, като например наличието и достъпността на електрически превозни средства, инфраструктурата за зареждане и презареждане и алтернативните горива.
  
• Преглед: Предвид дългите процеси на развитие в автомобилната индустрия, Комисията на ЕС трябва да премести планирания преглед на Регламент (ЕС) 2019/631 за 2025 г., за да коригира забраната за ДВГ и да осигури на сектора правна сигурност и сигурност при планирането възможно най-скоро. Въпреки че е необходима комбинация от политики, важно е да се отбележи, че положителното въздействие на СТЕ върху климата до 2030 г. се оценява на 25 пъти по-голямо от това на Регламент 2019/631. Това ограничено въздействие върху климата трябва да бъде взето предвид при претеглянето на целите спрямо неизбежната загуба на работни места и деиндустриализацията в Европа.
  
• Цели за тежкотоварните превозни средства и ремаркета: Европейските цели за намаляване на емисиите трябва да бъдат амбициозни, но реалистични за постигане от индустрията. Неотдавнашното преразглеждане на Регламента относно стандартите за емисиите на CO2 от тежкотоварни превозни средства (Регламент (ЕС) 2019/1242) не успя да постигне този баланс. До края на 2026 г. Комисията следва да преразгледа Регламент (ЕС) 2019/1242 и да коригира целите за тежкотоварните превозни средства и ремаркетата, за да намали тежестта върху дружествата със средна пазарна капитализация и да възприеме неутрален по отношение на технологиите подход, като признае ролята на алтернативните горива.
  
• Избягване на санкциите: Пазарът за продажби на електрически автомобили не се развива според очакванията. Данните за продажбите изостават от очакванията, а производителите са изложени на риск да не постигнат целта си за намаляване на емисиите до 2025 г., което ще доведе до потенциални глоби в размер на милиарди. В условията на настоящата криза производителите се нуждаят от приходите си, за да овладеят трансформацията. Комисията следва да извърши анализ на настоящата ситуация и на очакваното развитие в рамките на прегледа за 2025 г., след което да реши какви мерки са необходими за запазване на конкурентоспособността на производителите на оригинално оборудване (ОЕМ). Тези временни мерки за облекчение биха могли да включват варианти като разрешаване на банкиране и отчитане на части от продажбите, оценка на съответствието въз основа на средна стойност за три години или временно коригиране на метода за изчисляване на санкциите, така че да се вземат предвид произведените, а не само регистрираните автомобили. Всички тези мерки следва да отчитат усилията и инвестициите, които дружествата вече са предприели, и по този начин да се избегнат правни предизвикателства. Ако санкциите са неизбежни, те трябва да бъдат реинвестирани в европейския автомобилен сектор за конкретни цели (например за разгръщане на инфраструктурата, схеми за стимулиране, цифровизация), вместо в общия бюджет на ЕС. Необходимо е да се даде приоритет на обединяването на съюзи в рамките на ЕС или със сходно мислещи партньори, за да се гарантира, че производителите на оригинално оборудване могат да повишат своята конкурентоспособност, без да дават предимства на външни играчи.
  
• Синергични ефекти с други сектори и пазарни мерки: Постигането на целите в областта на климата изисква декарбонизация не само на новите превозни средства, но и на съществуващия автомобилен парк. Като разрешим използването на различни технологии след 2035 г., можем да увеличим използването на алтернативни горива, които са съвместими и с настоящите превозни средства, като същевременно се остави място за бъдещи иновации. Секторите, които зависят изцяло от алтернативните горива за декарбонизацията, също ще се възползват от този разширен пазар. В контекста на целите за климата на целия Съюз за 2040 г. е също така от съществено значение да се признае производството и използването на възобновяеми течни и газообразни транспортни горива, включително от небиологичен и биологичен произход, и рециклирани въглеродни горива от неустойчиви промишлени процеси за въглеродно неутрални след 2040 г. Това признаване би насърчило синергията между декарбонизацията на транспорта и промишлеността, като балансира търсенето и предлагането на електронни горива, биогорива и въглеродно неутрални синтетични горива, като същевременно ще помогне и на двата сектора да намалят въглеродния си отпечатък.
  
• Оценка на жизнения цикъл (ОЖЦ): Изключително важно е до декември 2025 г. ЕС най-накрая да разработи цялостна методология за ОЖЦ, за да оцени въздействието на превозните средства върху околната среда от производството до изхвърлянето им, и да я въведе в законодателството на ЕС. Комисията, която от 2019 г. има задачата да изготви методология за LCA, следва да въведе LCA в Регламент 2019/631 и в Регламент (ЕС) 2019/1242 възможно най-скоро, като най-накрая се съобрази с волята на законодателя на ЕС.

2. Ускоряване на внедряването на инфраструктурата

Пригодността за ежедневна употреба и социалното приемане на електромобилите зависи до голяма степен от достъпността на цените, развитието на електрическата мрежа, осигуряването и функционалността на инфраструктурата за зареждане, както и от инсталирането на зарядни точки в сградите. Липсата на подходяща инфраструктура за зареждане и презареждане е значителна пречка за широкото разпространение на електромобилите и други устойчиви технологии. Докато инсталирането на инфраструктура за леки превозни средства изостава, то инфраструктурата за тежкотоварни превозни средства на практика не съществува. ЕС и неговите държави членки трябва да действат решително за изграждане на необходимата инфраструктура. Нуждаем се от всеобхватна инфраструктурна офанзива, която да гарантира справедливо разпределение между държавите-членки и регионите.

• Инвестиции в инфраструктурата: Опростените процедури за издаване на разрешителни и финансовите стимули следва да стимулират въвеждането на публично достъпни зарядни станции и точки за зареждане, както и инсталирането на зарядни точки в сградите. Дългите процеси на свързване към мрежата и издаване на разрешителни в Европа значително забавят въвеждането на инфраструктура за зареждане. Европейската комисия и държавите членки следва да направят всичко възможно за подобряване на процедурите за издаване на разрешителни, увеличаване на мащаба на производството на електроенергия, увеличаване на капацитета на мрежата, осигуряване на допълнителни източници на финансиране и обмисляне на въвеждането на задължителни срокове за издаване на разрешителни, както е в Законите за критичните суровини (CRMA) и Закона за нулевата индустрия (NZIA).
  
• Разгръщане на инфраструктурата: В Регламента за инфраструктурата за алтернативни горива (AFIR) са определени конкретни цели за разгръщане на инфраструктурата за зареждане с гориво и презареждане. Държавите членки трябва да осигурят съгласувано и последователно прилагане, за да се разгърне пълният потенциал на единния пазар. Въпреки това е ясно, че е необходима по-голяма амбиция. Държавите членки и Комисията следва да работят заедно, за да гарантират разгръщането на допълнителна инфраструктура, например чрез публично-частни партньорства, особено в по-слабо развитите региони. Преразглеждането на AFIR следва да върви ръка за ръка с преразглеждането на Регламент 2019/631 и да доведе до по-амбициозни цели, по-специално по отношение на инфраструктурата за тежкотоварни превозни средства. Държавите членки следва също така да подобрят споделената инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства в сградите.

3. Устойчивост на веригата за доставки и международна търговия, основана на правила

Автомобилната индустрия работи в силно конкурентна международна среда. Европа трябва да осигури равнопоставеност между местните и чуждестранните производители. При наличие на нелоялни практики като дъмпинг или нелоялни субсидии ЕС трябва да предприеме изравнителни мерки. В същото време автомобилната промишленост на ЕС е силно зависима от критични суровини (КС) за производството на акумулатори, които в голяма степен се доставят от малък брой държави. ЕС трябва да диверсифицира и обезопаси своите вериги за доставки, за да осигури устойчиво производство в дългосрочен план.

• Търговски споразумения и международно сътрудничество: С цел диверсификация на веригите за доставки, намаляване на зависимостите и отваряне на нови пазари за икономиката на ЕС, ЕС следва да приключи текущите преговори по търговски споразумения, да започне нови преговори и други форми на международно сътрудничество с държави или региони като АСЕАН и да укрепи съществуващите отношения с други трети държави.
  
• Изисквания на кръговата икономика: Ефективните бизнес модели в областта на кръговата икономика могат да изиграят значителна роля за намаляване на зависимостта от вносни суровини, допринасяйки за устойчивостта на производството на батерии за електрически превозни средства в Европа. Регламент 2023/0284 относно изискванията за кръгова икономика при проектирането на превозни средства и управлението на излезли от употреба превозни средства трябва да укрепи кръговите бизнес модели, като създаде рамка, която улеснява и подкрепя автомобилния сектор на ЕС да се развива като лидер в устойчивите автомобилни иновации и да укрепва конкурентоспособността на сектора, като същевременно намалява стратегическите зависимости.
  
• Суровини: Ясна стратегия за прилагане на Акта за критичните суровини, както и амбициозен план за действие за СО, който надхвърля заложените в Акта за критичните суровини, са необходими за подпомагане на веригата за създаване на стойност на СО, включително за създаване на нови производствени мощности, и за гарантиране на дългосрочната устойчивост на сектора. В рамките на ЕС съществуват значителни възможности за добив на критични суровини, които са от съществено значение за производството на батерии и електрификацията. Освен това Европейската комисия следва да си сътрудничи с автомобилната и минната промишленост за проучване на потенциални съвместни предприятия за снабдяване, добив и преработка на тези материали, като по този начин се гарантира предвидима и устойчива верига за доставки на критични суровини. Като част от програмата си за стратегическо партньорство ЕС следва да оказва финансова подкрепа на ключови проекти на европейски дружества в трети държави, за да даде възможност на европейските дружества да осигурят и диверсифицират доставките си на критични суровини и да гарантира, че критичните суровини от държавите стратегически партньори се насочват към Европа. ЕС следва също така да насърчава обмена на най-добри практики, като например JOGMEC в Япония.
  
• Противодействие на нелоялните практики: Европейската комисия по подходящ начин наложи антисубсидийни мита върху вноса на електрически превозни средства с батерии с произход от Китай. Въпреки това преговорите следва да продължат, за да се намери решение на спора, тъй като антисубсидийните мита са крайна мярка. Комисията следва също така да следи отблизо всички опити за заобикаляне и да използва пълноценно инструментите, предвидени в регламента за преките чуждестранни субсидии. В случай че бъдат установени такива практики, тя бързо ще задейства наличните инструменти за търговска защита, включително антисубсидийните и антидъмпинговите мерки, като същевременно гарантира продължаването на дипломатическия диалог за разрешаване на споровете.
  
• Взаимност: ЕС следва да се справи със структурните дисбаланси в световната търговия с Китай и други икономики, като прилага многостранните търговски правила, подобрява търговските инструменти на ЕС, активно подкрепя реформата на СТО и твърдо отстоява принципа на реципрочност.

4. Насърчаване на иновациите и научноизследователската и развойната дейност

Европа трябва да затвърди световното си лидерство в областта на иновациите в автомобилостроенето, като инвестира в перспективни технологии като автономното управление, изкуствения интелект и алтернативните горива. Засилването на капацитета за научноизследователска и развойна дейност ще даде възможност на ЕС да се конкурира ефективно на световния пазар. Освен това увеличеното финансиране е от съществено значение за подпомагане на трансформацията на автомобилния сектор и на засегнатите региони.

• Увеличаване на финансирането за НИРД: ЕС трябва да увеличи прякото финансиране за научноизследователска и развойна дейност в автомобилната индустрия, като даде приоритет на изкуствения интелект, автономното шофиране и алтернативните горива. Следва да се насърчават партньорствата между публичния и частния сектор, за да се ускорят иновациите и да се улесни внедряването. ЕС следва да предприеме подходящи мерки за предотвратяване на незаконните трансфери на технологии и за защита на правата на интелектуална собственост на европейските дружества.
  
• Помощ за засегнатите региони: Планът за действие на ЕС в областта на промишлеността за автомобилния сектор следва да предложи мерки за финансова подкрепа (напр. удължаване на срока на действие на Фонда за справедлив преход след 2027 г.) за подпомагане на регионите, засегнати от трансформацията на сектора. Освен това схемите за целева финансова подкрепа не трябва да се съсредоточават единствено върху изграждането на нови производствени мощности, а и върху преобразуването на съществуващите. Ето защо Европейската комисия следва да извърши преглед на насоките за държавна помощ, за да позволи целеви схеми за финансиране, които да отговарят по-ефективно на нуждите на дружествата, включително на доставчиците, от индустриален преход, като същевременно се запази лоялната конкуренция между държавите членки.
  
• Преквалификация и повишаване на квалификацията: За да се засилят уменията и способностите на настоящата и бъдещата работна сила, трябва да се прилагат ефективни програми за повишаване на квалификацията и преквалификация, които да отговарят на изискванията на пазара на труда, недостига на работна ръка и застаряването на населението. Закриването на заводи, преместването им в трети страни и загубата на работни места в Европа подчертават рисковете, пред които е изправен автомобилният сектор, когато се пренебрегва конкурентоспособността.
  
• Насърчаване на производството в ЕС: Изтичането на въглеродни емисии в автомобилния сектор представлява сериозна заплаха. Вносът на електрически превозни средства от външни пазари като Китай, където стандартите за емисиите могат да се различават, рискува да доведе до прехвърляне на емисии, вместо да се постигне реално глобално намаление. За да се гарантира реално намаляване на емисиите, е от съществено значение електромобилите и ключовите компоненти да се произвеждат в Европа, като се запазят работните места, икономическата стойност, иновациите и високите екологични стандарти. Финансовата помощ следва да дава приоритет на превозните средства, произведени в ЕС, като по този начин се засилва местното производство и се осигурява устойчивост срещу външни зависимости.
  
• Важни проекти от общ европейски интерес (IPCEI): IPCEI са от решаващо значение за привличането на инвестиции в критични цифрови и екологични автомобилни технологии в Европа. Необходимо е обаче да се реформира рамката на IPCEI, за да се повиши ефикасността, ефективността и предвидимостта на процеса на кандидатстване, без да се нарушава вътрешният пазар на ЕС.
  
• Достъп до данни: Европейската комисия следва да въведе специфични за сектора разпоредби относно достъпа до данни от автомобилите, допълващи Закона за данните. Този регламент следва да улесни по-добрия достъп до данните от превозните средства, като същевременно гарантира най-високите стандарти за киберсигурност и защита на данните. Комисията следва също така да преразгледа и рационализира съществуващата законодателна рамка, за да сведе до минимум административната тежест, като намали дублирането. Европейската комисия следва също така активно да насърчава разширяването на безопасното трансгранично предаване на данни. По-добрият достъп до глобално свързани и сигурни данни е от решаващо значение, особено за напредъка на научноизследователската и развойната дейност в областта на автономното управление и безопасността на превозните средства.
  
• Насочване на търсенето: За да стимулират продажбите на устойчиви превозни средства, държавите членки следва да въведат иновативни схеми за подпомагане, като например стимули за покупка, намаляване на ДДС или субсидиран лизинг. За да подпомогне това, Комисията на ЕС следва да насърчи обмена на най-добри практики и да публикува насоки, за да гарантира, че европейските производители наистина се възползват от тях. За да подкрепи потенциални национални проекти, ЕС следва да обмисли възможността за авансово финансиране на приходите от СТЕ 2 (Социален фонд за климата и национален доход) с помощта на Европейската инвестиционна банка. Освен това Комисията следва да гарантира, че националните приходи от СТЕ-2 се използват ефективно и подпомагат домакинствата в прехода към чиста мобилност.

5. Опростяване на регулаторната рамка

Сложността на настоящата регулаторна рамка и прекомерните задължения за докладване са едни от най-големите пречки пред иновациите и растежа в Европа. Необходими са конкретни действия.

• Стрес тест на достиженията на правото на ЕС: ЕС следва да извърши цялостен преглед на цялото съществуващо законодателство, включително вторичното, което засяга автомобилния сектор. Опростената, хармонизирана и рационализирана регулаторна среда и задълженията за докладване ще намалят разходите за привеждане в съответствие и ще улеснят дружествата да се съсредоточат върху иновациите. Прилагането на правилото "едно в две" следва да бъде водещ принцип за бъдещото законодателство. Комисията следва също така да проучи как цифровите решения на едно гише могат да опростят и улеснят спазването на задълженията за докладване и как могат да бъдат приложени.
  
• Опростяване на вторичното законодателство: За да се създаде по-рационализирана и прозрачна регулаторна среда, ЕС следва да въведе процес на опростяване на вторичното законодателство. Това би могло да включва действия като групиране на свързани регулаторни изисквания в групи и систематично постепенно премахване на остарелите разпоредби в рамките на 5-годишен период.
  
• Задължителни проверки на конкурентоспособността: Всяко ново законодателно предложение и предложение за политика, включително вторичното законодателство, трябва да бъде подложено на задълбочена проверка на конкурентоспособността преди публикуването му, като се изследва потенциалното му въздействие върху конкурентоспособността на Европа и европейските дружества в световен мащаб. Комисията следва да се ангажира да представя законодателни и политически предложения само ако те нямат отрицателно въздействие върху конкурентоспособността и са получили изрично положително становище от Съвета за регулаторен контрол.

Заключение

Групата на ЕНП подкрепя всеобхватна стратегия за справяне с тези големи предизвикателства чрез гъвкави, неутрални по отношение на технологиите политики, които насърчават иновациите, подпомагат развитието на инфраструктурата, защитават работните места, поддържат глобалната конкурентоспособност на Европа и изпълняват амбициите ни в областта на климата. Европа трябва да остане силно и конкурентно място за автомобилната индустрия и за доставчиците, което да ѝ позволи да бъде водеща в тази нова ера на трансформация, като същевременно изпълнява ролята си за постигане на амбициозните цели в областта на климата. Групата на ЕНП е готова да подкрепи стратегическия диалог за бъдещето на автомобилния сектор и очаква от новата Комисия ангажимент за преразглеждане на Регламент 2019/631 във възможно най-кратък срок през 2025 г. Това преразглеждане следва да преразгледа забраната на ДВГ, да спомогне за избягване на санкциите, да разработи благоприятни условия и да увеличи усилията за разгръщане на инфраструктурата, за да направи европейската автомобилна промишленост конкурентоспособна, като същевременно постигне декарбонизация на транспортния сектор, допринасяйки по този начин за постигането на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г.