Макрон и Шолц, защитници на правата на жените, наистина ли?

Трябва ли изнасилването да бъде признато за форма на насилие срещу жени на европейско равнище? Ако въпросът ви се струва странен, изчакайте да прочетете отговора на някои държави-членки. От няколко месеца в Брюксел се води странна битка, която е колкото скрита, толкова и важна. Скрита, тъй като противопоставя Европейската комисия, Парламента и представителите на държавите от ЕС, но зад кулисите. Ключова, защото засяга милиони европейски жени.

Някои държави-членки, начело с Франция и Германия, изразходват значителна енергия, за да разнищят амбициите на първия европейски закон за борба с насилието над жени.

В този текст, предложен от Комисията през 2022 г. и впоследствие изменен от Парламента, се предлага нещо ново, което би трябвало да спечели консенсус: общоевропейско определение на насилието, което засяга особено силно жените, а именно изнасилване, осакатяване на женски гениталии, кибертормоз, споделяне на интимни снимки без съгласие и принудителен брак. В допълнение към определението законодателите са определили каталог от наказания, за да хармонизират наказателната реакция на европейско равнище, така че да не се създават правни вратички по такива важни въпроси.

Решен, Европейският парламент, ръководен от Групата на ЕНП, вече прие своята позиция и в момента преговаря с държавите членки за окончателния вариант на директивата. И точно тук нещата стават сложни... Колкото и невероятно да изглежда, Еманюел Макрон и Олаф Шолц набиват спирачки. По-специално те са в задънена улица по отношение на идеята за включване на изнасилването по взаимно съгласие в определението за насилие и свързаните с него наказания. Според тях отговорът е НЕ: няма общо определение, няма общи наказания, няма обща защита. Нищо.

Може би си мислите, че това са фалшиви новини! Как може Макрон, който толкова се гордее с наследството на Симон Вейл, да се противопостави на такова нещо? Как може Шолц, носителят на социалистическия идеал и бъдещ защитник на равенството между половете, да направи същото? Отговорът не е очевиден и демонстрира объркващо виждане за закона.

За да оправдаят действията си, тези държави твърдят, че няма правно основание. Изнасилването не би било "сексуална експлоатация на жени и деца" по смисъла на член 83 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който служи за правно основание на настоящата директива. Изненадващо тълкуване, като се има предвид, че именно на този принцип се основава законодателството на ЕС за борба със "сексуалната злоупотреба с деца". Законодателство, което Франция и Германия приеха, без да им мигне окото.

От страна на Комисията и на Европейския парламент продължаваме да смятаме, че този текст би бил от основно значение за защитата на жертвите. Всяка година в Европейския съюз се регистрират повече от 100 000 изнасилвания, според INSEE, и няма да можем да защитим жертвите или дори да започнем да подобряваме положението с оскъден закон.

Тъй като тази седмица започва нов кръг от преговори, вероятно последен, между заинтересованите страни, се надяваме, че Макрон и Шолц ще променят мнението си и ще се съгласят да включат изнасилването в този безпрецедентен закон. Това би било най-малкото, което биха могли да направят, за да съчетаят грандиозните си речи за важността на правата на жените с конкретни действия.