Позиция на Групата на ЕНП относно процеса на приобщаване на ромите в ЕС

Въведение

Ромите живеят в Европа от почти хилядолетие. Тези общности са допринесли за богатата структура на нашия живот и са повлияли на европейската идентичност и култура. Те представляват най-голямото малцинство в Европа. От приблизително 10-12 милиона роми и синти, живеещи в цяла Европа, около 6 милиона живеят в ЕС и имат европейско гражданство.

Значителен брой роми са добре интегрирани в нашите общества. Те работят, отглеждат деца, плащат сметки и данъци и допринасят за благосъстоянието на обществата, от които са част. Има обаче и такива, които са родени в крайна бедност от поколение на поколение. Те живеят в несигурни условия на живот, без достъп до питейна вода и основна инфраструктура. Много от тях нямат подходящи документи за самоличност. Те се борят за намиране на стабилна работа, тъй като не отговарят на много от изискванията за заемане на длъжността и имат ограничени възможности да развиват своите умения и компетенции. Те продължават да се сблъскват с неравнопоставеност, широко разпространена дискриминация и нарастващо изключване от своите неромски съграждани в ключови области на ежедневието, като например достъп до качествено образование, заетост, здравеопазване и жилища. Тази ситуация не само пречи на тяхното овластяване, но и оказва отрицателно въздействие върху сближаването на Европейския съюз.

През предходните години подобни заключения бяха изразявани многократно в много доклади на различни заинтересовани страни, включително, наред с другото, в резолюции на Европейския парламент, както и в годишните съобщения на Европейската комисия относно напредъка, постигнат от държавите членки в напредъка на интеграцията на ромите, въз основа на данните на Агенцията на ЕС за основните права (FRA).

Въпреки усилията, положени през предходните години в целия ЕС за подобряване на положението на милиони роми, според избрани констатации от проучването EU-MIDIS II на FRA, около 80 % от анкетираните роми живеят под прага на риска от бедност в своята страна; всеки трети ром живее в жилище без чешмяна вода; всяко трето ромско дете живее в домакинство, в което някой си е лягал гладен поне веднъж през предходния месец; и 50 % от ромите на възраст между шест и двадесет и четири години не посещават училище. Във времена, когато ЕС е създал безпрецедентно богатство, високи социални стандарти и големи възможности за своите граждани, тези факти са шокиращи и неприемливи.

Докато ЕС поема водеща роля в световен мащаб по отношение на основните предизвикателства на нашето време, като например изменението на климата и програмата в областта на цифровите технологии, той не трябва да забравя за продължаващото несигурно положение на ромите. Зад него стоят не само морален и политически, но и икономически императив. ЕС трябва да гарантира, че всички граждани на ЕС се ползват от равни възможности.

ЕС и държавите членки, всяка в рамките на своята компетентност, споделят отговорността за приобщаването на ромите. Въпреки това действията за реална промяна в полза на ромите остават в ръцете на държавите членки. От 2011 г. насам усилията на държавите членки се ръководят и наблюдават в рамките на "Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г." като част от по-широката програма на ЕС и европейския семестър, наред с другото. Въпреки че бяха въведени широк набор от политически, правни и финансови инструменти както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, бе постигнат само ограничен напредък.

Следва да се признаят институционалните промени и мерките, посветени на ромите както на равнище ЕС, така и на равнище държави членки, които са доказали своята полезност. За съжаление обаче, след почти едно десетилетие от етапа на прилагане на гореспоменатата рамка на ЕС, малко се е променило в ежедневната реалност на уязвимите роми.

Ясно е, че без засилен ангажимент от страна на ЕС и държавите членки социалното разделение в нашите общества ще се задълбочи още повече, регионалните различия ще се задълбочат, а пропастта между ромите и неромските граждани ще продължи да се увеличава.

ЕС се нуждае от ново начало и трябва да постави по-силен акцент върху изпълнението

Приемането на "Инициативата на ЕС за равенство и приобщаване на ромите до 2030 г." от Европейската комисия, предвидено за края на тази година, създава уникална възможност за даване на нов тласък на текущия процес на приобщаване на ромите в ЕС, който се осъществява в рамките на "Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.".

През последните няколко години бяха установени много проблеми. В резултат на това бяха разработени политики и бяха въведени политически, финансови и правни инструменти. Тяхното ефективно и ориентирано към резултати прилагане, подкрепено от силно политическо ръководство и постоянна ангажираност на всички равнища (ЕС, национално, регионално и местно), обаче е бавно. Липсата на тези ключови компоненти всъщност доведе до неуспех на предприетия досега процес.

За да стане процесът на приобщаване на ромите до 2030 г. надежден и успешен, е необходима фундаментална промяна в подхода

Ясно е, че ситуацията е повод за безпокойство в редица държави - членки на ЕС. Националните усилия за приобщаване на ромите следва да бъдат ускорени във всички държави - членки на ЕС. Още по-голям акцент следва да се постави върху онези държави членки, в които неефективният процес на приобщаване на ромите създава макроикономически предизвикателства, задълбочава регионалните различия и по този начин възпрепятства социалното сближаване в ЕС. Това се отнася по-специално за държавите-членки на ЕС с голям брой ромско население. Подкрепата на ЕС за тези държави следва да бъде съобразена с предизвикателствата. В тези страни следва да се обърне по-голямо внимание на ефективността на политиките и мерките.

Във връзка с това прилагането на стабилни и задълбочени системи за мониторинг и оценка следва да играе роля от съществено значение.

Положителната, устойчива и трайна промяна следва да може да се постигне чрез основните реформи, а целенасочените мерки следва да ги допълват. Както се вижда от опита, ограничаването на процеса на приобщаване на ромите до проекти, ориентирани към приобщаване на ромите/специализирани проекти, води до ограничени резултати, особено когато липсва приемственост за такива проекти. Често те са скъпи, неефективни, пораждат много очаквания, а когато приключат, носят много разочарования, тъй като няма приемственост.

По-големите инвестиции в основна инфраструктура за подобряване на достъпа на уязвимите роми до питейна вода и санитарни услуги следва да бъдат приоритетни в спешен порядък. Епидемията от COVID-19 разкри неуспеха на някои държави - членки на ЕС, да се справят с тази ситуация, въпреки че за тази цел бяха предоставени значителни средства от фондовете на ЕС.

Пандемията от COVID-19 трябва да послужи като сигнал за събуждане за много европейски държави, особено за тези, в които има значителен брой ромско население без достъп до основни услуги. Ясно е, че за ромските общности, живеещи в пренаселени жилищни райони или приюти без достъп до чешмяна вода и основни санитарни услуги, е почти невъзможно да се спазват правилата за социална дистанция или да се спазват строги хигиенни мерки, така че да се предотврати разпространението на коронавируса или други вируси. Поради горепосочените причини ромите са изложени на по-големи рискове за здравето в сравнение с останалата част от населението. В същото време не бива да се допуска обвиняването на ромите, че застрашават общественото здраве, като разпространяват коронавируса, което наблюдаваме в някои страни. Вирусите не правят разлика между раса или етническа принадлежност.

В тези страни ЕС трябва спешно да се стреми да постигне по-добри резултати в бъдещите усилия за интеграция на ромите. През програмния период 2014-2020 г. ЕС задели 1,5 млрд. евро за подпомагане на интеграцията на ромите. В рамките на ЕСИ фондовете беше въведено предварително условие, изразяващо се в задължението за въвеждане на национална стратегическа рамка на политиката за приобщаване на ромите, определяне на съответните микрорегиони в неравностойно положение или сегрегирани квартали и прилагане на мерки, насочени към преодоляване на различията в интеграцията. Въпреки това, в редица ситуации липсата на политическа воля и решителност, проблемите с капацитета за усвояване, липсата на интерес от страна на местните власти, фрагментарността на проектите/програмите, посветени на ромите, липсата на всеобхватен и холистичен подход, липсата на ефективна координация на управлението и продължаващата дискриминация са само някои от причините за неефективното им използване и недостатъчното им изразходване в редица държави-членки. Тези въпроси трябва да бъдат надлежно взети предвид през следващия програмен период. Липсата на надзор и отчетност също така отваря вратата за злоупотреба със средства и корупция. Пренебрегването на тези предизвикателства ще допринесе за засилване на антиромските нагласи, популизма и екстремизма в нашите общества.

Включването на ромите е двустранен процес

Както е отбелязано от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), продължаващите явления като широко разпространената дискриминация и антициганизъм се оказват пречка пред усилията за подобряване на жизнените шансове и стандарта на живот на ромите. Ефективни мерки за борба с антиромската реторика и речта на омразата, насочени към расистки, стереотипен или по друг начин заклеймяващ език или поведение, които биха могли да представляват подбуждане към дискриминация срещу ромите, следва да бъдат строго наказвани. За тази цел прилагането на съществуващото антидискриминационно законодателство от страна на държавите членки е от жизненоважно значение.

Прилагането на антидискриминационното законодателство обаче не е достатъчно. То следва да бъде придружено от добри комуникационни дейности и дейности за повишаване на осведомеността, мерки за повишаване на чувствителността, насочени към масовото население, за да може то да разбере по-добре ползите от приобщаването на ромите за обществото като цяло, както и сложността на процеса. Медиите, включително социалните медии, играят решаваща роля в това отношение.

Включването на ромите е двустранен процес, който изисква промяна на мисленето както от страна на ромите, така и от страна на неромите. Включването следва да се разглежда и чрез популяризиране на ролеви модели, както и чрез образователни програми и учебни материали, които ще задълбочат познанията за ромите и тяхната история и култура. Това е особено важно за взаимното мирно съжителство в етнически смесените общности и региони.

Социалното изключване и дълбоката бедност, с които се сблъскват уязвимите ромски общности, често са корените, които предизвикват незаконно поведение. В някои държави членки ромите стават жертва на организирана принудителна просия. В много от случаите са въвлечени деца, чието благосъстояние и бъдеще са засегнати. На това негативно явление трябва да се обърне внимание по систематичен и координиран начин. В противен случай то може да предизвика разочарование и безпокойство сред гражданите на държавите-членки. Освен това съществува риск от още по-голямо засилване на антиромските нагласи. Ето защо е необходим систематичен подход за осигуряване на устойчиви дългосрочни решения на това социално явление.

Дискриминацията, с която се сблъскват ромските жени и момичета не само извън, но и вътре в ромските общности, също заслужава по-голямо внимание, включително домашното насилие или ранната бременност и др. Това са сложни проблеми, които следва да бъдат разглеждани в рамките на основните политики, както и на целенасочени интервенции, при които изграждането на доверие е от ключово значение. За тази цел полицейските служители, социалните работници и здравните специалисти следва да бъдат обучени как да подхождат деликатно към ромските жени и момичета и да изграждат доверие в общността. Държавите членки следва да гарантират, че жертвите се третират по недискриминационен начин.

Образованието е най-добрата инвестиция за ромите, както и за бъдещия растеж и просперитет на Европа

Порочният кръг на маргинализация и бедност при ромите може да бъде прекъснат само чрез всеобхватни, ангажирани и добре финансирани дългосрочни стратегии за общообразователно образование, които изцяло обхващат всички основни фактори и условия, определящи несигурното положение на ромите. Те включват образователни, икономически, социални и културни аспекти, включително расизъм и дискриминация. Тези образователни стратегии следва да се основават на широкото участие на специалистите в областта на образованието, централните и местните държавни органи, гражданското общество, ромските общности и всички заинтересовани граждани.

Целта на приобщаващите мерки в образованието следва да бъде да се интегрират ромските деца и всички други групи в неравностойно положение във възможно най-голяма степен в образователната система от ранното детско образование до горния курс на средното образование, което е условие за личностно развитие и кариера.

За тази цел са необходими значителни подобрения и иновации в системите за образование и обучение в няколко държави-членки на ЕС. Тези системи следва да бъдат реформирани по такъв начин, че ромските деца да се възползват от същите образователни възможности като техните връстници от неромски произход.

Това трябва да включва пълното признаване на факта, че ромските деца нямат същите възможности за учене у дома като техните връстници. По този начин на ромските деца трябва да бъдат предоставени допълнителни активни мерки и подкрепящи уроци, за да се излезе от самоподдържащия се цикъл на ниско образование и свързаното с него ранно отпадане от училище. Правителствата следва да отделят достатъчно средства и експертни човешки ресурси, за да гарантират, че всички горепосочени фактори са въведени в действие. Трябва да се обърне по-голямо внимание на ангажираността на родителите да подкрепят образованието на децата си и да се окаже необходимата подкрепа на тези родители.

От съществено значение е да се улесни обменът на най-добри практики между държавите-членки и да се наблюдава ситуацията, за да се предоставя редовна оценка на Европейската комисия. Европейският съюз следва да осигури платформа за обмен на добри практики, а препоръките на Съвета на Европа биха могли да предоставят референтни инструменти. Нито едно ромско дете не трябва да бъде наказвано само защото е родено в бедност. Някои държави - членки на ЕС, настаняват тези деца в специални училища за умствено изостанали, дори ако те нямат никакви увреждания, или ги отделят от техните връстници от неромски произход в общообразователните училища или класове. Тяхното образование трябва да започне възможно най-рано в заведенията за образование и грижи в ранна детска възраст, за да се подобри участието им и готовността им за бъдещо обучение. То трябва да продължи до горния курс на средното образование. Нито едно дете от ромски произход не трябва да завършва училище без необходимата квалификация, за да успее на пазара на труда и да просперира в живота. Политиките в областта на професионалното образование, както и активното обучение на възрастни, насочено към възрастни с ниска квалификация, също следва да бъдат приоритетни. За тази цел е необходимо да се обърне по-голямо внимание на прехода между различните образователни пътеки чрез осигуряване на адекватно образователно и професионално ориентиране.

От решаващо значение е учениците от ромски произход да бъдат снабдени и с цифрови умения и компетентности, които да им позволят да се възползват от възможностите и да станат пълноценни граждани, формиращи бъдещето на Европа. Това включва и осигуряването на достъпа им до цифрово образование. Настоящата пандемия COVID-19 допълнително подчерта неравенствата в Европа; маргинализираните ромски деца нямат достъп до дистанционно или онлайн обучение, какъвто имат техните връстници от неромски произход. За да се постигне това, ромските деца трябва да бъдат поставени в центъра на програмите за функциониране на училищата, в които трябва да се обърне по-голямо внимание на тяхното физическо и емоционално благополучие.

Промяна на парадигмата за ромите чрез разгръщане на техния потенциал

Ромите не трябва да се възприемат като бреме, а като възможност, особено във времена на демографски предизвикателства. Застаряваща Европа е изправена пред недостиг на квалифицирана работна ръка и поради това внася част от работната си сила от трети държави. Ромското население представлява значителна и нарастваща част от населението и от бъдещата работна сила. В него има огромен потенциал, който все още не е използван. За държавите с голям брой ромско население икономическото приобщаване може да донесе ползи, които се оценяват на около 500 млн. евро годишно. Икономическата производителност би се подобрила и в резултат на това държавните разходи за социално подпомагане биха намалели, докато приходите от данъци върху доходите биха се увеличили. Ромите могат да бъдат разглеждани по различни начини като бъдещи работници, предприемачи, данъкоплатци, потребители, инвеститори и т.н.

За да се постигне пълноценно приобщаване на ромите, включително на пазара на труда, е необходимо да се обърне внимание на структурната дискриминация, пространствената сегрегация и неадекватните политически усилия, които са основните фактори, възпрепятстващи напредъка в социалната интеграция и интеграцията на ромите на пазара на труда. Особено в днешно време, когато Европа преминава към цифрова ера, ромите трябва да могат да се възползват от новите възможности, свързани с тази трансформация. Заетостта на ромите не трябва да се ограничава до участието им в схеми за общественополезни дейности, на което сме свидетели в някои държави членки. Тези програми не подобряват уменията на участниците. По този начин ромите остават неспособни да се измъкнат от капана на безработицата или да намерят работа на отворения пазар на труда. По този начин голям брой роми стават част от сивата икономика, което е пагубно за тях и за икономиката като цяло. Органите на държавите членки следва да се борят активно с подобни практики и да преобразуват тази работа в законни трудови договори, като по този начин защитават ромските работници, от една страна, и осигуряват данъчни приходи за държавата, от друга.

Държавите-членки следва да подобрят икономическото овластяване на ромите. Това може да стане чрез по-силно ангажиране на предприятията, особено на местно равнище, включително чрез стимулиране на наемането на дългосрочно безработни лица, но също така и чрез подкрепа на ромското предприемачество, социалните предприятия и увеличаване на възможностите за работа, с акцент върху ромските младежи и жени.

Ромите оформят своето бъдеще и бъдещето на Европа

Да бъдеш европеец днес означава да имаш възможност да успееш и да имаш право на достоен живот, за предпочитане в мястото или региона, от който произхождаш. По-голямото икономическо приобщаване на ромите би подобрило социалното сближаване и би намалило регионалните различия не само в рамките на ЕС, но и в страните от процеса на разширяване, тъй като в най-слабо развитите региони на Европа има висока концентрация на маргинализирани ромски общности. Интелигентното използване на новото поколение фондове в рамките на многогодишния програмен период 2021-2027 г. (InvestEU и ЕСИ фондовете) би изиграло решаваща роля чрез премахване на бедността, жилищното изключване и лишенията, които ромите изпитват. Националната стратегия за интеграция на ромите отново е предпоставка за насочване на средствата, като целта е да се ускори интеграцията на ромите и да се предотврати и/или премахне тяхната сегрегация.

Когато ЕС и държавите-членки се стремят да създадат социално справедливи, честни и равни общества, те не трябва да забравят стремежите на ромите. Непрекъснатата подкрепа и подобряването на тяхното политическо представителство и гражданско и културно участие на равнище ЕС и на национално равнище ще изиграе важна роля.

Ромите следва да бъдат насърчавани да участват активно в процеса на вземане на решения на местно, национално и европейско равнище, за да могат да играят по-голяма роля при формирането на основните политики, които ги засягат. По-специално младежите от ромски произход следва да се превърнат в движеща сила на интеграцията на ромите в ЕС. Те трябва да бъдат създатели на промени, а не получатели на промени. Ромските гласоподаватели не бива да се помнят само по време на избори. Ето защо следва да се обърне по-голямо внимание на твърденията за изборни измами, при които се използват уязвими ромски общности. Избирателните органи на държавите членки се приканват да играят активна роля при разглеждането на тези твърдения. Образованието на ромските избиратели играе важна роля в това отношение.

Тъй като дезинформацията, разпространявана чрез цифровите медии, подкопава доверието на всички граждани в демократичните институции, задълбочава социалната поляризация и възпрепятства способността на гражданите да вземат информирани решения, следва да се насърчават повече действия в подкрепа на информационната грамотност на ромското население. Новинарската грамотност, разграничаването на фалшивите от истинските новини и научаването как да се оценяват източниците на новини е от решаващо значение при преминаването към по-нататъшна цифровизация, особено в уязвимите общности.

На равнището на ЕС следва да се укрепят съществуващите платформи за подкрепа на ромите, които ги ангажират със социалните, икономическите и политическите въпроси, които ги засягат. Една конкретна област, в която участието на ромите би било важно, се отнася до процеса на участие в бъдещето на Европа, в който европейците могат да изкажат мнението си за това какво прави ЕС и как той работи за тях. По-силното участие на ромите в определянето на тяхното собствено и европейското бъдеще би могло да допринесе за промяна на нагласите и за борба с дълбоко вкоренените предразсъдъци и стереотипи, широко разпространената дискриминация и антициганизма в цяла Европа.

В тези трудни времена и през следващите десетилетия ЕС не може да си позволи да продължи процеса на приобщаване на ромите, без да постигне съществени промени, и да пренебрегва тревожната реалност на твърде много от своите граждани. Тя засяга социалната атмосфера и благосъстоянието на всички нас. Без истинско приобщаване на ромите ЕС рискува да загуби доверието си.