Тя не каза "не

Мъж изтръгва телефон от жена. По време на процеса защитата му е: "Тя не е отказала." Той е признат за виновен. Мъж изнасилва жена. По време на съдебния процес защитата му е същата: "Тя не е казала "не". Мъжът може да излезе на свобода. По същество това е положението в 13 държави от Европейския съюз. Тази тревожна реалност е в основата на случаи като този на Жизел Пелико, французойка, която е била дрогирана и многократно изнасилвана от съпруга си и от повече от 50 други лица в дома си в продължение на десет години. Невероятно е, но нападателите ѝ са останали ненаказани.

Как е възможно това? Ужасяващо просто. Франция е сред държавите-членки на ЕС, които се противопоставиха на установяването на съгласието като крайъгълен камък на определението за изнасилване в директивата на Европейската комисия. Вместо това френското законодателство определя изнасилването като всеки сексуален акт, извършен "чрез насилие, принуда, заплаха или изненада". Без това жизненоважно изрично позоваване на съгласието законът предлага на жените слаба и ненадеждна защита.

Френското законодателство определя изнасилването като всеки сексуален акт, извършен "чрез насилие, принуда, заплаха или изненада". Без това жизненоважно изрично позоваване на съгласието законът предлага на жените слаба и ненадеждна защита

Резултатът? Въпреки че изнасилванията са чести - миналата година във Франция са регистрирани 25 000 изнасилвания, осъдителните присъди са рядкост. В случая на Жизел Пелико насилниците ѝ бяха осъдени единствено благодарение на видеокасетите, намерени у съпруга ѝ, и на неговото собствено признание. Без тези доказателства правната система щеше да направи тревожно лесно твърдението: "Тя не е отказала".

Някои може да твърдят, че "не" е само дума, но цифрите говорят за отрезвяваща история. През миналата година френските власти са регистрирали 114 000 жертви на сексуално насилие, включително тези 25 000 докладвани изнасилвания. Експертите обаче смятат, че тези цифри са консервативни, тъй като повечето изнасилвания остават нерегистрирани поради липса на достатъчно доказателства. В случаите на изнасилване често е трудно да се съберат веществени доказателства. Без съгласието да бъде включено в определението за изнасилване, чудно ли е, че около 80 % от жените не повдигат обвинения?

Без този елемент на съгласие 80 % от жертвите, които повдигат обвинения, виждат, че делото им е прекратено още преди да бъде разследвано. Какъв е шансът на жените, когато определението за изнасилване е тясно, противоречиво и дава възможност за защита с аргумента "тя не е отказала"?

В Германия, Швеция и други европейски държави вече съществува закон за изнасилването, основан на съгласието. След като Швеция го въведе в закона през 2018 г., придружен от кампания, която подчертаваше, че "Сексът винаги е доброволен; ако не е, това е престъпление", броят на сигналите за изнасилване рязко нарасна, а присъдите се увеличиха със 75 %.

Нека бъдем честни. Отдавна всички знаем, че изнасилването, едно от най-отвратителните престъпления, невинаги се извършва от непознати в тъмното под дулото на пистолет или нож. Две трети от изнасилванията се случват в частни домове, на светло и без очевидно насилие. Знаем това, но все още са необходими ужасни случаи като случая "Ла Манада" в Испания през 2016 г., а сега и случая "Жизел Пелико" във Франция, за да се постави този жизненоважен елемент на съгласие на първите страници на вестниците. Въпреки неоспоримите доказателства и обществения натиск напредъкът продължава да е бавен. Дълбоко вкоренените стереотипи, свързани с пола, икономическата зависимост и липсата на системи за подкрепа, особено в селските райони, създават пречки пред жертвите, които търсят справедливост. Страхът от заклеймяване и неадекватните системи за докладване означават, че над две трети от жертвите мълчат.

Две трети от изнасилванията се случват в частни домове, на светло и без очевидно насилие. Знаем това, но все още са необходими ужасни случаи като случая "Ла Манада" в Испания през 2016 г., а сега и случая "Жизел Пелико" във Франция, за да се постави този жизненоважен елемент на съгласието на първите страници на вестниците.

Общоприетите закони, които се основават на ясно определение за изнасилване, основано на съгласието, биха нарушили това мълчание. Те биха означавали, че най-накрая ще можем да защитим по подходящ начин жертви като Жизел Пелико и хилядите други жертви, които понастоящем чувстват, че законът, далеч от това да ги защитава, е лотария и - обикновено е насочен срещу тях.

Европейският парламент, заедно с групата на ЕНП, се ангажира да осигури бъдеще, в което страданията на жените няма да бъдат посрещани с мълчание или двусмислие. На 25 ноември тази година, в Международния ден за премахване на насилието срещу жените, нека се ангажираме да сложим край на защитата "тя не е казала "не"". Всички жени знаят, че мълчанието не е съгласие. Нека не премълчаваме това.