Документ за позиция на Групата на ЕНП относно убежището и миграцията

Въведение

Масовата миграция е глобално явление. Хората се придвижват между континентите и вътре в тях, водени от войни и конфликти, страх, изменение на климата, глад и надежда да намерят по-добро място за живеене.

Миграцията е била и ще продължи да бъде едно от определящите предизвикателства и възможности за поколенията в Европа. Основните тенденции в икономическото развитие, демографските промени, глобализацията в транспорта и комуникациите, нестабилността в съседните региони - всичко това означава, че хората ще продължат да търсят убежище в ЕС, по-добър живот или да последват близките си. Ето защо е наложително Европейският съюз да прояви активност при намирането на общ европейски отговор на това предизвикателство, който да балансира различните форми на значима солидарност и отговорност. Той следва да актуализира законодателната си рамка, включително чрез ефективна реформа на Общата европейска система за убежище (ОЕСУ), за да отговори на това предизвикателство с устойчиви политики, които са в съответствие с международните конвенции, като същевременно запазва свободата на движение в рамките на ЕС чрез поддържане на сигурен и ефективен контрол на външните граници. Женевската конвенция продължава да бъде крайъгълен камък на закрилата на бежанците, но по-доброто ѝ спазване е от съществено значение. Освен това е необходима задълбочена оценка на нейната адекватност за 21-ви век, която може да доведе до модернизация, за да се гарантира, че тя продължава да предлага устойчива правна рамка.

Преди пет години Европейският съюз беше изправен пред изключително предизвикателство, когато в рамките на две години близо два милиона души пристигнаха на бреговете му, бягайки от война, политическо потисничество или бедност, или търсейки нов живот по икономически причини, като често рискуваха живота си в ръцете на трафиканти по пътя си към Европа. Бързо стана ясно, че държавите членки не могат да се справят с предизвикателството на миграцията сами и че именно общите европейски решения трябва да подкрепят ефективните практически мерки, прилагани на национално равнище. Изправени пред най-големите потоци от разселени хора след Втората световна война, е жизненоважно да действаме - колективно, решително и спешно.

Оттогава насам бяха въведени редица мерки за справяне с непосредственото предизвикателство на миграционната криза, насочени към въвеждане на всички важни градивни елементи, необходими за един европейски подход, който да гарантира стабилни граници, справедливи и бързи процедури и устойчива система, способна да предвижда проблемите.

Макар че през последните години миграционният натиск по външните граници на ЕС намаля, настоящата нестабилна ситуация на границата между Гърция и Турция може да постави началото на нова миграционна криза. ЕС трябва да бъде по-добре подготвен да се справи с кризата и да я държи под контрол въпреки липсата на сътрудничество от страна на турското правителство в това отношение. Трябва да се вземат предвид и ситуацията в областта на сигурността и демографската ситуация в Близкия изток и Африка.

Държавите членки, които са на първа линия, носят непропорционално голяма тежест. Поради географското си положение те са основният вход към Европа. Всички държави - членки на ЕС, следва да действат отговорно и да бъдат единни в солидарността си с тях.

Политиката на ЕС в областта на миграцията трябва да прави разлика между хората, търсещи закрила, и икономическите мигранти. През 2018 г. тридесет и девет процента от лицата, търсещи убежище в ЕС, са получили положително решение на първа инстанция. Това показва, че голяма част от лицата, търсещи убежище в Европа, нямат право на закрила.

Политиката и инструментите за законна миграция, по-специално за привличане на таланти от страни извън ЕС, претърпяха значително развитие през последните години. Добре управляваната законна миграция е един от ключовите компоненти за осигуряване на функционираща икономическа система, отговаряща на променящите се потребности на пазара на труда. Това е от съществено значение за посрещане на настоящите и бъдещите нужди от умения и за осигуряване на динамична икономика.

Все още обаче предстои работа за изграждане на последователен и всеобхватен начин за търсене на взаимноизгодни пътища и работа в партньорство, за да се извлекат ползи и да се преодолеят предизвикателствата, произтичащи от миграцията в дългосрочен план.

Напливът на незаконни икономически мигранти рискува да отклони ресурсите, необходими на истинските кандидати за убежище, когато те се възползват от масовите миграционни потоци и подадат молба за международна закрила при пристигането си в Европа. Въпреки намаляването на броя на молбите за убежище за трета поредна година, все още има над 800 000 висящи молби и минимално използване на граничните процедури. Това показва, че административните и съдебните системи не са адекватно подготвени да се справят с притока на хора, което може да доведе до злоупотреба с правото на убежище. Ето защо ЕС и държавите членки трябва приоритетно да насочат ресурсите си към лицата, които действително се нуждаят от закрила, и да си сътрудничат активно за ускоряване на процедурите за връщане.

Европа има двойна отговорност - да помогне на тези, които отговарят на условията за закрила или се нуждаят от хуманитарна помощ, и да осигури множество форми на значима солидарност между всички държави-членки. Въпреки това ЕС трябва също така да помогне за осигуряването на помощ и закрила предимно в самите кризисни държави и в съседните им райони.

Европейският съюз и държавите членки следва да определят - в съответствие с международното право - на кого да бъде предоставена закрила в Европа. Държавите членки запазват изключителната си компетентност да решават кой може да остане на тяхна територия и кой трябва да се върне, като се отчита и капацитетът за усвояване на средства на държавите членки и на Съюза като цяло. Правото на закрила не следва да се тълкува като безусловно право на миграция, тъй като нерегламентираният достъп до Европа е неприемлив. Що се отнася до законните икономически мигранти, изключителното право на всяка държава членка е да реши дали желае да ги приеме, да им предостави достъп до пазара на труда и ако да, да реши колко да бъдат те.

Член 78 от ДФЕС предвижда обща политика в областта на убежището в съответствие с Женевската конвенция и протокола към нея.

Дебатът за миграцията е труден и често поляризиран, с ограничено пространство за нюансирани мнения. ЕС и съответните политически участници трябва да гарантират, че развитието на политиката се основава на факти и че е налице стабилна комуникационна стратегия много преди важните политически стъпки в областта на миграционната политика. Те трябва да подтикнат към смислена и проактивна реакция на кризите, свързани с миграцията.

Кризата с коронавируса подчерта предизвикателствата пред опазването на общественото здраве в ЕС, като същевременно се избягват смущения в свободното движение на хора по време на пандемия. ЕС трябва да бъде адекватно подготвен за овладяване на евентуална нова вълна от коронавирусна епидемия. Това може да включва подходящи проверки по външните граници, както на влизане, така и на излизане, изолация, прехвърляне на заразени лица и други превантивни действия, основани на най-добрите практики на здравните органи. ЕС следва да защитава външните си граници, особено там, където има засилени миграционни потоци, особено по маршрутите през Централното и Източното Средиземноморие. Мигрантите, живеещи в гъсто населени места, където болестта може да се разпространи лесно, са особено уязвими.

Защита на уязвимите групи - борба с контрабандата

Контрабандистите на мигранти извличат огромни финансови ползи, като експлоатират хората и излагат живота им на риск. На този бизнес модел, възлизащ на няколко милиарда евро, трябва да се сложи край. Засиленият обмен на информация, координираните оперативни действия и ангажираността с трети държави ще подпомогнат усилията, за да се гарантира, че контрабандистите нямат пространство за действие.

Тъй като те съставляват голяма част от уязвимите лица, които се нуждаят от специално внимание, следва да се обърне внимание на особеното положение на жените по отношение на тяхната защита срещу насилие, основано на пола. Необходима е адаптирана инфраструктура за жени и момичета и подходящо обучение на персонала в приемните центрове.

Европол играе основна роля в борбата с контрабандата на мигранти. Европейският център за контрабанда на мигранти на Европол, подкрепен от работата на Евроюст, вече е ключов актив, но може да бъде допълнително укрепен. И двете агенции са възпрепятствани от сериозен недостиг на персонал и финансови ресурси. Основната задача на Центъра е да подпомага полицейските и граничните органи в координирането на изключително сложни трансгранични операции за борба с контрабандата. В това отношение е наложително да се укрепи мандатът на Европол.

Тясното сътрудничество и ангажираността с трети държави остават ключови за предотвратяването на контрабандата на мигранти. Една от стъпките в това отношение е насърчаването на информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността относно рисковете от контрабандата и незаконната миграция. Това е от решаващо значение за предотвратяването на опасните пътувания към ЕС на потенциални мигранти и лица, търсещи убежище, включително на хора в особено уязвимо положение, като например деца. Финансираните от ЕС хуманитарни операции следва да продължат да отчитат специфичните нужди и уязвимост на децата и да гарантират тяхната защита по време на разселването им. Всички програми на ЕС трябва да продължат да се изпълняват в ключови държави на произход и транзитно преминаване и следва да се прилагат като част от съгласувана стратегия с трети държави.

ЕС следва да си сътрудничи и да се ангажира тясно със страните на произход и транзит - особено в Африка - за да подпомогне борбата с трафикантите, да подпомогне изграждането на капацитет в тези съответни страни по отношение на ефективното законодателство в областта на убежището, правоприлагането и управлението на границите, но също и в области като образованието и социалната политика. Сътрудничеството с трети страни трябва да се осъществява в съответствие с международните конвенции и при пълно зачитане на основните права.

Европейската комисия следва ежегодно да прави оценка на миграционната политика на ЕС, включително на всички фактори, които я стимулират и привличат. Във връзка с тези оценки следва да се предложат промени в политиката, за да се прекъсне ефективно бизнес моделът на контрабандистите.

Защита на границите на Съюза: Основни действия

Европейската агенция за гранична и брегова охрана (ЕАОС) е крайъгълен камък в историята на управлението на европейските граници. Създаването на пълноценна европейска система за гранична и брегова охрана ще превърне в реалност принципите на споделена отговорност и солидарност между държавите членки и Съюза. Агенцията следи отблизо защитата на външните граници на ЕС и следва да подпомага прилагането на мерките на Съюза, свързани с управлението на външните граници, като същевременно държавите членки запазват основната отговорност за управлението на външните си граници в свой национален интерес и в по-широк интерес на всички държави членки. Тя работи за бързото идентифициране и преодоляване на всякакви заплахи за сигурността в пълно сътрудничество с държавите членки на територията, на която действат нейните служители.

В рамките на новия мандат ролята и дейностите на EBCGA бяха значително разширени, за да се осигури по-ефективна и значима подкрепа за държавите членки. Постоянният персонал на агенцията ще бъде увеличен повече от два пъти, а агенцията ще може да закупува собствено оборудване и да го използва в гранични операции в кратки срокове. Следва да се осигури по-стабилно финансиране на Агенцията, за да може тя бързо да достигне пълния си постоянен състав от 10 000 души и да придобие необходимото оборудване. Позицията на няколко държави членки за намаляване на персонала и финансирането на ЕБКГА е силно обезпокоителна в това отношение.

EBCGA е съществен елемент за осигуряване на ефективна защита на външните граници на Европа. Поради това постоянният корпус от 10 000 гранични служители и персонал следва да бъде въведен възможно най-бързо и да започне да функционира в идеалния случай преди 2024 г.

За да бъде ЕБКГП оперативен и ефективен, държавите членки трябва да изпълнят ангажиментите си по отношение на човешките ресурси и техническото оборудване за ефективна защита на външните граници на ЕС. Въпросите, свързани с набирането на персонал в EBCGA, трябва да бъдат решени възможно най-скоро - трябва да направим по-привлекателни за висококвалифицираните специалисти да търсят кариера в Агенцията. Трябва да се гарантира, че Агенцията разполага с необходимото оборудване и технологии, за да изпълнява задоволително своите задачи. Вътрешните процеси и организацията на Агенцията ще се нуждаят от проверка на годността, за да се гарантира, че тя е в състояние да работи на оптимално ниво.

След приемането на правилата за оперативна съвместимост на информационните системи, системата за влизане/излизане и системата ETIAS, за да се увеличи обменът на информация между държавите членки, се пристъпва към прилагането на редица инструменти за подобрен граничен контрол. Реформата на Евродак и ВИС следва да бъде завършена бързо, за да се преодолеят информационните пропуски и мъртвите точки и да се продължи борбата с измамите с лични данни.

Бързото сключване на всички последващи законодателни актове от страна на Европейския парламент и Съвета ще бъде от съществено значение за пълното прилагане на приетите законодателни решения за осигуряване на засилен граничен контрол. Необходимо е да се извършва постоянен мониторинг на EBCGA и да се анализират нейните операции с оглед на преоценка на нейните нужди, когато е необходимо.

Всички агенции в областта на правосъдието и вътрешните работи, които имат роля в управлението на границите, следва да разполагат с адекватно финансиране, за да се гарантира тяхното ежедневно функциониране и способността им да защитават външните граници на ЕС.

Ефективната защита на външните граници на ЕС е предпоставка за правилното функциониране на Шенгенското пространство и премахването на временния контрол по вътрешните граници. Въпреки това държавите членки запазват правото си да въвеждат временен контрол на вътрешните граници, който следва да бъде установен само по изключение и пропорционално за ограничен период от време. Всяка подобна мярка следва да бъде отменена веднага щом заплахите за вътрешната сигурност престанат да съществуват.

Подобряване на връщането и реадмисията

Ефективното прилагане на Общата европейска система за убежище (ОЕСУ) и опазването на Шенгенското пространство вървят ръка за ръка с ефективната защита на външните граници на ЕС, както и с ефикасна политика на връщане на онези граждани на трети държави, които нямат законно основание да останат в ЕС.

Въпреки непрестанните усилия на държавите членки, Европейската комисия и EBCGA, процентът на връщане далеч не е задоволителен.

Увеличаването на броя на върнатите лица изисква допълнителни усилия от страна на държавите членки и третите държави. Системите за връщане на държавите членки трябва да работят координирано. Ключовите мерки включват активно наблюдение на положението на гражданите на трети държави по време на цялата процедура по връщане и на спазването на задължението им за връщане, за да се предотвратят бягствата и вторичните движения, както и засилване на помощта за сътрудничещите си граждани на трети държави, които желаят да заминат доброволно.

Завършването на преработката на Директивата за връщането е наложително. Необходими са целенасочени промени в правилата, уреждащи задържането и алтернативните форми на задържане, за да се предотврати укриването и да се повиши ефективността на връщането. Когато е необходимо, задържането трябва да бъде възможно за възможно най-кратък период от време, да се използва и поддържа само докато трае процедурата по извеждане.

Пълното прилагане на Шенгенската информационна система за връщане също е от ключово значение, тъй като подобрява граничните процедури и предотвратява вторичните движения.

Компетентните органи по връщането на държавите членки следва да използват пълноценно новия мандат на ЕБКГА по отношение на връщането, като вземат предвид неговото разширяване както във вътрешно, така и във външно измерение, включително в дейностите преди и след връщането.

По отношение на външното измерение на своя мандат за връщане Агенцията следва да използва всички налични инструменти и капацитет, за да създаде лостове за сътрудничество с трети държави в областта на връщането. Това трябва да бъде част от съгласувана нова "стратегия за Африка".

В рамките на Споразумението от Котону всяка от държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн се ангажира да връща и приема обратно всички свои граждани, които се намират незаконно на територията на държава - членка на Европейския съюз, по искане на тази държава и без излишно забавяне. Този ангажимент не е довел до по-добри резултати в тази област. Ето защо, като даваме подкрепата си за ново партньорство между ЕС и АКТБ, призоваваме за по-добра приложимост на свързаните с миграцията аспекти на сътрудничеството между ЕС и АКТБ.

Както преговорите, така и прилагането на инструментите за реадмисия следва да се основават на силно и последователно послание, че ЕС и неговите държави членки очакват сътрудничество от страна на съответната трета страна. Това може да означава прилагане на по-широки политически лостове. За тази цел служи новоизмененият Регламент за Визовия кодекс.

Сътрудничеството следва да бъде взаимноизгодно и да се основава на принципа "повече за повече", при който допълнителните усилия на страните на произход и транзит трябва да бъдат възнаградени с по-активно сътрудничество и допълнителна подкрепа. Поради това всички съответни политики, инструменти и средства на ЕС, включително търговските споразумения, както и помощта за развитие, законната миграция и визовата политика, следва да бъдат обвързани със сътрудничеството на трети държави в областта на миграцията и връщането/реадмисията, по отношение на предотвратяването на незаконната миграция и връщането на незаконните мигранти в страната им на произход. Следва да се извършват периодични прегледи на нивото на сътрудничество, за да се актуализират тези инструменти, ако е необходимо. Недостатъчното сътрудничество от страна на държавите на произход и транзит следва да доведе до намаляване на сътрудничеството и подкрепата, но без да се засяга хуманитарната помощ с цел запазване на живота, предотвратяване и облекчаване на страданията и подпомагане на запазването на човешкото достойнство в условията на природни и причинени от човека бедствия.

По отношение на вътрешното измерение на своя мандат за връщане Агенцията следва да продължи да укрепва общата платформа за връщане за събиране на информация, анализ, планиране и организиране на общи действия с цел улесняване на сътрудничеството между държавите членки и третите държави, по-специално за организирането и изпълнението на процедурите за връщане и обратно приемане.

От решаващо значение е решенията за връщане да могат да бъдат взаимно признавани и за тази цел да бъде осигурено финансиране. Ефективността на връщането може да бъде подобрена само ако се засили координацията и се работи за европейски подход.

Приетият наскоро регламент относно създаването на европейска мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията (ССОИ) следва допълнително да подобри способността на ЕС да координира и използва ССОИ, разположени в трети държави, за да отговори по-ефективно на приоритетите на Съюза в областта на миграцията, а именно предотвратяването и борбата с незаконната миграция, улесняването на връщането и управлението на законната миграция.

В съчетание със служителите за връзка по въпросите на връщането и европейските служители за връзка по въпросите на миграцията в трети държави, предвидени в новия регламент за EBCGA, МОТ следва да доведат до ефективно разполагане в трети държави и ще им позволят да упражняват натиск на оперативно равнище въз основа на конкретни искания за връщане/реадмисия от страна на държавите членки.

Обща европейска система за убежище, която отговаря на целта

Настоящата обща европейска система за убежище трябва да остане на първо място в дневния ред и да бъде цялостно реформирана, за да може да функционира правилно по всяко време, да реагира на бъдещи миграционни кризи и на глобалните миграционни тенденции. Предотвратяването на незаконното преминаване на границите трябва да се съчетае със стабилна система за управление на търсещите убежище на територията на ЕС, за да се гарантира устойчивостта на Шенгенското пространство.

Според Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) поради липсата на европейски правила повечето молби все още се разглеждат само от пет държави членки.

Устойчивата на кризи политика на ЕС в областта на убежището и миграцията и устойчивата на кризи Шенгенска система са основни предпоставки за нашето общо европейско бъдеще.

Решението на регламента от Дъблин, с което се установяват критериите и механизмите за определяне на държавата-членка на ЕС, която е компетентна за разглеждането на дадена молба за убежище, е една от предпоставките за устойчива ОЕСУ.

Функциониращата ОЕСУ зависи от солидарността, която е в основата на всеки подход на ЕС към миграцията.

ЕС следва да гарантира, че в един бъдещ модел по-голямата част от молбите на лицата, търсещи убежище, следва да се подават извън Съюза, или на външните граници на Съюза, или в транзитната зона на държава членка, преди да се вземе решение за влизане на кандидата. Държавите членки следва да могат да предвидят разглеждане на допустимостта или разглеждане по същество, което би позволило при точно определени обстоятелства решенията по такива молби да се вземат на външните граници или на регионалните платформи за слизане. Реформираната ОЕСУ следва да гарантира, че държавите членки поемат своя справедлив дял от отговорността, като се спазват принципите на солидарност и субсидиарност. Най-добрите интереси на децата трябва да бъдат оценявани и вземани предвид като първостепенно съображение при всички действия или решения, които ги засягат, като същевременно следва да се гарантира правото на всяко дете да бъде третирано преди всичко като дете.

При разработването на единни правила за предоставяне на убежище следва да се отчитат сложните условия за предотвратяване на злоупотреби като търсене на убежище от кандидатите за международна закрила, чието вторично движение се определя не само от условията на приемане, но и до известна степен от икономически фактори и познати културни особености в страните на местоназначение, като същевременно се стимулира пребиваването на лицата, ползващи се от международна закрила, на територията на държавата-членка, в която първоначално е била предоставена. Такива правила следва да гарантират, че функционирането на реформираната дъблинска система не се нарушава от такива движения и че държавите членки ги спазват изцяло.

Функциониращата ОЕСУ зависи от солидарността между всички държави членки, която е в основата на всеки подход на ЕС към миграцията. Реформираната ОЕСУ следва да даде възможност на държавите-членки да станат част от рамка на ЕС, в която пристигащите лица, търсещи убежище, се разпределят справедливо между тях, като по този начин се облекчава натискът върху държавите на първо влизане. Държавите членки, които не желаят да участват в тази рамка, трябва да дадат значителен, осезаем принос чрез други форми на значима солидарност. Рамката на ЕС за преместване между държавите членки следва да гарантира, че всички кандидати, които очевидно се нуждаят от международна закрила, ще бъдат в състояние да се възползват напълно и бързо от правата си на закрила в държавата членка на преместване, като същевременно се предотврати преместването на кандидати, за които има вероятност да получат отрицателно решение по молбата си, в друга държава членка и следователно неоправданото удължаване на престоя им в Съюза.

Като част от съгласувана "Африканска стратегия" ЕС следва да възобнови обсъждането на регионални платформи за слизане на брега от двете страни на Средиземно море, където търсещите убежище могат да бъдат приемани безопасно и молбите им да бъдат оценявани по ефикасен, достоен и хуманен начин. Такива регионални платформи за слизане на брега биха могли да се управляват от EASO и EBCGA, без да се засяга правилното функциониране на реформираната дъблинска система.

Всяка сигурна държава в Средиземноморието, както държави от ЕС, така и трети държави, има роля в операциите по търсене и спасяване. Слизането на брега следва да се извършва в съответствие с международното право, дори и да се извършва извън територията на ЕС.

Спасяването на човешки живот в морето е правно задължение както по силата на международното право, така и на правото на Съюза, но преди всичко е акт на хуманност и солидарност към хората в риск. Държавите членки, както поотделно, така и когато действат като държави членки на ЕС или в съответните международни форуми, трябва да спазват стандартите на съответното международно право и правото на Съюза, когато става въпрос за оказване на помощ на бедстващи лица. Корабите, които провеждат операции по търсене и спасяване, трябва да спазват съответното международно право и правото на Съюза, да следват инструкциите, дадени от компетентния Спасителен координационен център, и да си сътрудничат с органите на държавите членки и Frontex, за да гарантират безопасността на мигрантите.

Сделката между ЕС и Турция значително намали миграционния натиск върху Европа до началото на тази година. Чрез сключването на подобни споразумения с транзитните държави и държавите на произход може да се предотврати незаконната миграция, като същевременно голям брой мигранти могат да се възползват от финансова подкрепа в държавите на произход или транзит. Механизмът на ЕС за бежанците в Турция е предоставил на почти 1,7 млн. сирийци подкрепа за основни ежедневни нужди, а повече от 500 000 деца на бежанци са получили подкрепа, за да посещават училище. Въпреки това масовият и организиран натиск от страна на мигрантите по гръцко-турската граница, както и на гръцките острови до изключително тревожни нива от известно време насам, направи ситуацията в горещите точки на островите неустойчива по отношение на условията за прием. Натискът по сухопътните граници може да доведе до насилие. ЕС следва да увеличи усилията си, за да накара Турция да спазва ангажиментите си, произтичащи от споразумението между ЕС и Турция.

По-нататъшното укрепване и хармонизиране на правилата на ОЕСУ следва също така да гарантира, че третирането в ЕС е еднакво в относително отношение и да намали неоправданите фактори, които привличат към идване в ЕС.

Способността на определящите органи да извършват стриктно и справедливо разглеждане на молбите за международна закрила зависи от редица фактори, които са присъщи на тяхната вътрешна организация, ресурси и функциониране. От ключово значение за бързите и ефикасни процедури за предоставяне на убежище е предварителното изграждане на системите за убежище, политиката на инвестиране в качеството на вземането на решения на първа инстанция чрез осигуряване на достатъчно ресурси за компетентните органи, обучение на техния персонал, както и ключови процедурни гаранции, които да позволят на кандидатите да представят всички елементи на своите молби на възможно най-ранен етап.

Ролята на EASO е от решаващо значение, когато става въпрос за предоставяне на подкрепа на държавите членки за обработката на молбите за международна закрила, както и за обучението на служителите, отговарящи за обработката на молбите за убежище. Подкрепата и информацията следва да бъдат предоставени на непридружените и разделените деца в съответствие с техния най-добър интерес. Спешно е необходимо EASO да се превърне в пълноправна агенция с необходимите компетенции и ресурси.

Като пълноправна агенция EASO следва да бъде оправомощена да предоставя експертна подкрепа на държавите членки на място за установяване на държавите на произход на лицата, пътуващи без документи за самоличност.

Ускорената процедура за разглеждане и граничната процедура са необходими инструменти за ефикасно разглеждане на молби, които са явно измамни, явно неоснователни или недопустими, и поради това следва да бъдат задължителни елементи на бъдещата европейска политика в областта на убежището, която следва също така да дава приоритет на молбите за убежище, подадени директно на външните граници или извън Европа.

Необходимо е да се преразгледат регионалните договорености за определяне на местата за слизане на брега, за да се освободят държавите на първа линия от изключителната отговорност за слизането на брега и по-нататъшното обработване на хора, спасени в морето.

Презаселване

Презаселването е безопасна и законна алтернатива на незаконните и опасни пътувания за хората, които се нуждаят от закрила, и проява на европейска солидарност с държавите извън ЕС, които приемат голям брой хора, бягащи от война или преследване. Държавите членки следва да определят колко души да бъдат презаселени в рамките на ЕС. Продължаващият ангажимент на държавите членки към презаселването като безопасен и законен път към ЕС потвърждава, че то остава един от основните инструменти, позволяващи на хората, нуждаещи се от международна закрила, да пристигнат в ЕС по организиран, управляван, безопасен и достоен начин. В същото време отговорността за закрилата следва да бъде увеличена не само от ЕС като цяло, но и от международната общност, тъй като понастоящем тя се разпределя неравномерно на глобално равнище. По-нататъшното развитие в това отношение следва да бъде насърчавано и основано на Форума на ООН за бежанците, където принципът на международното споделяне на отговорността следва да бъде приложен в конкретни действия.

Законна миграция

Интелигентното управление на миграцията изисква не само политика за справяне с незаконните потоци, като същевременно се гарантира закрила на нуждаещите се, но и проактивна политика на устойчиви, прозрачни и достъпни законни пътища в полза на Европа, както и на страните на произход.

Европа е застаряващ континент с намаляващо население в трудоспособна възраст, което се очаква да намалее с 18 милиона души през следващото десетилетие. Освен това промените в уменията, изисквани от пазарите на труда в ЕС между 2012 г. и 2025 г., показват нарастваща нужда от висококвалифицирани работници (от 68 на 83 милиона, или +23 %). Държавите членки следва да преразгледат своите социални и семейни политики, за да отговорят на тези промени и да помогнат на ЕС като цяло да посрещне тези нови реалности.

ЕС трябва да подобри правилата за миграция и да проучи начини за привличане на ръчен труд, както и на висококвалифицирани законни мигранти и предприемачи, които могат да запълнят свободните работни места и да стимулират икономическия растеж. ЕС трябва да реформира синята карта на ЕС и да обмисли набор от дългосрочни, краткосрочни и сезонни визи, които могат да допринесат за подобряване на положението с работната сила в Европа, както и в страните на произход. Компетенциите на държавите-членки в тази област трябва да бъдат зачитани и държавите-членки са тези, които определят условията за предоставяне на достъп до техните пазари на труда.

Легалната миграция трябва да стане част от цялостното обсъждане, наред с други теми, с трети страни на произход и транзит на начините за сътрудничество при управлението на миграционните потоци. ЕС следва да насърчава сътрудничеството на МСП между държавите-членки и трети държави и да настоява за система за инвестиции, а не само за помощ.

Следва да започне обсъждане на възможните начини за промяна на рамката на ЕС за управление на законната и особено на трудовата миграция, включително чрез вдъхновение от успешните модели, основани на точки, разработени от други държави, като Канада, и по отношение на компетенциите на държавите членки.

Преодоляване на първопричините за миграцията

Смятаме, че нашата стратегия за помощта и външната политика на ЕС трябва да отчита и миграционната политика. Европейската комисия трябва да вземе това предвид при разработването на нова "стратегия за Африка", както и на цялостна стратегия с Близкия изток. По-често ЕС трябва да предоставя помощ на приемащата страна, за да предотврати незаконната икономическа миграция. Една от главните цели на политиката на ЕС за подпомагане трябва да бъде и преодоляването на първопричините за миграцията, включително демографските предизвикателства. Следователно фокусът трябва да бъде поставен върху подпомагането на развитието на стабилни институции в непосредствения район на Европа, за да се насърчи устойчивото обществено развитие.

Решаването на проблема с миграцията в неговата същност изисква партньорство с Африка, насочено към съществена социално-икономическа трансформация на африканския континент при спазване на неговите принципи и цели. Това ще изисква не само увеличаване на финансирането за развитие, но и стъпки към създаване на нова рамка, позволяваща значително увеличаване на частните инвестиции както от африканци, така и от европейци. Особено внимание следва да се обърне на изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие, като се обърне специално внимание на образованието, здравеопазването, инфраструктурата, иновациите, доброто управление и овластяването на жените. Освен това следва да се вземат предвид поуките от форума на високо равнище Африка-Европа 2018 г., тъй като те подчертават как да се използва неизползваният потенциал на иновациите и цифровизацията като важни фактори за нашето бъдещо развитие.

От съществено значение е да се работи с държавите партньори за устойчивост и стабилност, както и за създаване на работни места и възможности както за мигрантите и бежанците, така и за приемащите общности.

ЕС трябва да се възползва от досегашния опит на Доверителния фонд на ЕС за Африка и да продължи работата, извършена на африканския континент. Той следва да попълни доверителния фонд за 2020 г. с вноски от държавите членки и Европейската комисия, като същевременно определи точните нужди.

Действията на ЕС следва да имат за цел да допринесат за икономическото развитие на местните общности и региони и по този начин да намалят миграционния натиск чрез подобряване на уменията и пригодността за заетост на потенциалните и/или завръщащите се мигранти.

Усилията за разширяване на ЕС в Западните Балкани и активната политика на съседство на ЕС спомагат за разширяване на зоната на просперитет и укрепване на върховенството на закона и следователно са ефективни превантивни инструменти за по-добро управление на миграционните потоци. Засиленото стратегическо и оперативно сътрудничество между ЕС и държавите по източните и южните му граници следва да бъде неразделна част от тези усилия.

Интеграция

Макар че ЕС може да предоставя стимули и подкрепа за действията на държавите членки въз основа на член 79, параграф 4 от ДФЕС, интеграцията остава въпрос от национална компетентност.

Миграционните потоци през последните години засилиха необходимостта от ефективни политики за интеграция на граждани на трети държави.

Интеграцията е предпоставка за изграждане на приобщаващо, сплотено и проспериращо общество. Ние разбираме, че интеграцията е двустранен процес и че зачитането на ценностите, върху които е изграден Съюзът, трябва да бъде неразделна част от процеса на интеграция.

Призоваваме за нов подход към интеграцията от страна на държавите членки, насочен към социалното приобщаване и включването в пазара на труда, осигуряване на езикови и интеграционни курсове, със специален акцент върху жените мигранти и други уязвими хора и справяне с предизвикателствата на градските гета. Интеграцията на най-ранен етап, чрез основни и целенасочени мерки, е съществен фактор, допринасящ за цялостното обществено сближаване в Европа, както и важен фактор за свеждане до минимум на рисковете по отношение на евентуална престъпна дейност и излагане на радикализация.

Върховенството на закона и основните права, като например свободата на словото, равните права на мъжете и жените, както и уважението и диалогът между религиозните общности, са съществени елементи на нашата ценностна система и трябва да се спазват от всички, включително от мигрантите. Не можем да допуснем съществуването на паралелни общества, в които основните ценности на Съюза са системно подкопавани, и трябва да засилим борбата срещу всички подобни екстремистки идеологии.

Участието на всички участници в обществото е от решаващо значение и при зачитане на правомощията на държавите членки по отношение на мерките за интеграция, тези мерки за всички законно пребиваващи граждани на трети държави следва да насърчават по-скоро приобщаването, отколкото изолацията, като работят ръка за ръка с регионалните власти, които имат ключова роля в процесите на интеграция.