Време за действие по отношение на миграцията

Всеки подход към миграцията трябва да бъде цялостен. Всеки аспект трябва да се разглежда като част от всеобхватна стратегия, в чийто център стои принципът на конкретна солидарност.

• През 2014 г. в ЕС пристигнаха над 276 000 незаконни мигранти, което представлява увеличение от 155% в сравнение с предишната година. През изминалата година 3 200 души загинаха в опитите си да прекосят Средиземно море, а от началото на тази година – над 1 500 души, като 700 от тях загинаха в най-лошия единичен инцидент край бреговете на Либия.
• Броят на търсещите убежище лица в 28-те държави – членки на ЕС, нарасна до почти 650 000 души през 2014 г., което представлява увеличение от 40% в сравнение с 2013 г.
• През същата година броят на кандидатите за убежище от Сирия в 28-те държави – членки на ЕС нарасна до 124 000, което представлява почти 20% от общия брой кандидати за убежище от всички държави извън ЕС. Натискът от (Източна) Украйна не следва да се пренебрегва.
• Пет държави-членки (Швеция, Германия, Франция, Италия и Унгария) приемат и обработват молбите на 70% от всички търсещи убежище лица, докато държавите – членки, разположени по външните граници на ЕС (Италия, Малта, Гърция и България), са подложени на несъразмерен натиск вследствие на търсенето на убежище и миграцията.
• През 2013 г. броят на решенията за връщане, издадени от държавите – членки на ЕС, достигна 425 875, докато броят на действително върнатите лица беше 166 975, т.е. по-малко от 40%.

Реакция на кризата в системата за предоставяне на убежище

• Държавите-членки трябва да транспонират напълно новия пакет от мерки в областта на убежището до юли 2015 г. и да го приложат в пълна степен.
• По-справедливото разпределение и споделянето на отговорността между държавите-членки трябва да бъде нещо повече от лозунг: Групата на ЕНП призовава Европейската комисия да коригира съществуващата система, като я допълни с обвързващ механизъм за разпределянето на търсещите убежище лица след като в дадена държава-членка бъде надвишен определен праг. Прилагането на подобен механизъм би могло да се основава на критерии, като например размера и населението на страната, икономическото ѝ положение и броя на мигрантите, които вече се намират в съответната държава-членка. 
• Като допълнителна мярка трябва да бъде разработена обновена схема за преместване на бежанци в рамките на ЕС.
• В политиките на ЕС следва да се прави ясно разграничение между търсещите убежище лица и незаконните мигранти.
• Споразуменията с трети държави следва да бъдат насърчавани, за да се контролират и намалят миграционните потоци преди мигрантите да пристигнат на границите на ЕС.
• Би трябвало да се въведе понятието за „несигурни трети държави“ (зони на военни конфликти), за да се ускори обработването на заявленията от тези държави.
• Понятието за „сигурни трети държави“ (най-вече Западните Балкани) следва да бъде доуточнено, за да се ускорят процедурите и да се насърчат връщанията при подаване на неоснователни молби.
• Принципът на „хуманитарната виза“ следва да се взема предвид, особено в случая с непридружени малолетни и непълнолетни лица.
• В трети държави следва да бъдат създадени информационни центрове, които да бъдат финансирани в сътрудничество със съответното правителство и ВКБООН.
• Чрез финансиране от бюджета на ЕС ние следва да допринесем за способността на държавите-членки да подобрят условията си за прием от гледна точка на качеството и количеството.
• Подкрепяме строгите практики за връщане на отхвърлените кандидати за убежище, за да могат да се установят справедливи и бързи процедури, които водят или до ефективна интеграция, или до незабавно връщане.
• Би трябвало да се обмисли възможността за първоначален преглед на молбите за предоставяне на убежище извън ЕС.
• Следва да извършим оценка на ситуацията от гледна точка на ранната готовност и плановете за действие при извънредни ситуации за държавите-членки в рамките на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ), за която трябва да бъдат осигурени допълнителни човешки и финансови ресурси.
• Следва да създадем компютърна платформа в ЕСПОУ с цел да се улесни споделянето на най-добри практики и информация и да се засили капацитетът за координация в подкрепа на действията на държавите-членки в областта на презаселването, преместването, информацията и възможностите за обучение.

Проучване на възможностите за законна миграция с цел незаконната миграция да стане по-малко привлекателна

• Законната миграция следва да се основава на нуждите на пазара на труда на държавите-членки както от нискоквалифицирани, така и от висококвалифицирани работници, и на капацитета на държавите-членки за интеграция на мигрантите, като същевременно се отчитат демографските предизвикателства и икономическата криза в нашите държави.
• Би трябвало да се прави ясно разграничение между инструментите за законна миграция с хуманитарни цели и инструментите за законна миграция за нуждите на пазара на труда на държавите-членки.
• По отношение на законната миграция с хуманитарни цели: Групата на ЕНП призовава за по-интегриран подход на равнище ЕС, като приканва 28-те държави – членки на ЕС, да използват по-добре програмите за презаселване и временната закрила (хуманитарна виза).
• По отношение на законната миграция за нуждите на пазара на труда: Групата на ЕНП призовава за: пълното прилагане на съществуващото законодателство на ЕС в тази област, като например Директивите за единното разрешително, сезонните работници и вътрешнокорпоративния трансфер; бързото финализиране на Директивата за студентите и научните изследователи и преразглеждането на Директивата за синята карта.
• Държавите-членки трябва да гарантират, че приемането на нови мигранти е придружено от стабилна политика за интеграция (задължителни езикови курсове, обучение в ценностите на ЕС, социално приобщаване и др.).
• Използването на средства на ЕС, предназначени за политиките за интеграция, трябва да бъде по-добре координирано.

Нулева толерантност спрямо трафикантите на хора, контрабандистите и лицата, подпомагащи незаконната миграция; насърчаване на контрола по външните граници

• Трафикът на хора представлява съвременна форма на робство и транснационалните престъпни мрежи трябва да бъдат преследвани и премахвани в местата им на действие. Държавите-членки и съответните агенции трябва да прилагат стратегия на нулева толерантност.
• Миграцията не може да бъде доходоносен бизнес за трафикантите и контрабандистите, които използват нови пътища към ЕС и прилагат нови методи (призрачни кораби) за експлоатация на мигрантите. ЕС и държавите-членки трябва да попречат на престъпните и терористичните организации да използват печалбите си за укрепване на дейностите и структурите си.
• Групата на ЕНП призовава за провеждане на военноморска операция на ЕС-ООН край бреговете на Либия, за да се прекрати трафикът на хора, да се унищожат мрежите за незаконно превеждане през граница и да се стартира системното залавяне и унищожаване на всички плавателни съдове, използвани от трафикантите.
• EUROPOL, Frontex и EUROSUR, в качеството им на агенции, които оглавяват европейските действия в областта на миграцията, трябва да получат адекватни ресурси (персонал и оборудване) от всички държави-членки, за да изпълнят задълженията си, както и правни средства за обмен на ценни данни.
• Документните измами, злоупотребите с чужда самоличност и трафикът трябва да се откриват и да се води ефективна борба с тях.
• Капацитетът на държавите-членки и EUROPOL за сътрудничество с правоприлагащите органи на трети държави трябва да се подобри, включително чрез съвместни операции за унищожаване на мрежите на трафикантите и организираната престъпност.
• Правомощията за контрол по външните граници трябва да бъдат засилени: когато Frontex отговаря за дадена операция, командването следва да бъде поверено на агенцията, а не на държавата-членка, която е отправила искането.
• Сътрудничеството с Турция, Мали и Нигер (текущи операции по линия на ОВППС) трябва да се засили и да играе основна роля в борбата с незаконната миграция, организираната престъпност и трафика на хора.
• Особено внимание следва да се отдели на непридружените малолетни и непълнолетни лица, които стават жертва на трафик на хора.

Как да се справим с вълните от незаконни мигранти

• Като незабавна и приоритетна ответна мярка ЕС и държавите-членки трябва да отпуснат повече ресурси за операциите по издирване и спасяване и да увеличат мисиите за спасяване на човешки живот.
• Качването на опасни плавателни средства като самоубийствен акт ще бъде осуетено, единствено ако първопричините за миграцията бъдат преодолени по ефективен начин и в сътрудничество с трети държави, вместо да се ограничаваме до справянето с техните последици.
• Изключително важно е да се постигне съгласие за една по-целенасочена помощ за развитие, включително по отношение на граничната политика и капацитета за правоприлагане.
• Трябва да се развие капацитетът за прием и закрила в държавите на транзитно преминаване (в ЕС и трети държави).
• Трябва да се прилагат строги условия, които обвързват развитието и политическите цели (добро управление) с финансовата помощ от ЕС.
• Трябва да помогнем на третите държави на транзитно преминаване и произход да предотвратят заминаванията.
• Трябва да се прилагат строги политики за връщане на незаконните мигранти, включително чрез програма на ЕС за съвместни връщания под координацията на Frontex.
• Трябва да гарантираме, че приетите политики и действия не пораждат притегателен ефект.
• Трябва да засилим сигурността и надзора по външните ни граници, включително като използваме новите технологии, като гарантираме по-добро прилагане и координиране на вече съществуващите компютърни системи, като например ВИС и ШИС II, като използваме бъдещите инструменти, определени в пакета „Интелигентни граници“ и като прилагаме строго механизма за оценка по Шенген. Всички държави-членки трябва да използват в пълна степен съществуващите бази данни и да ги актуализират.
• Държавите-членки трябва да изпълняват задължението си за снемане на пръстови отпечатъци от всяко новопристигнало лице (Евродак).
• Вноските за бюджета на Frontex следва да бъдат увеличени, съвместните операции на агенцията следва да бъдат засилени, а европейските екипи за гранична охрана трябва да бъдат разположени, както е определено в новия Регламент за Frontex.
• Трябва да се насърчават и подкрепят дипломатическите и ръководените от ООН усилия за стабилизиране на съседните райони на конфликт (Либия, Сирия, Украйна...), където войните и нефункциониращите държави благоприятстват всички видове трафик. Бързото развитие на „Ислямска държава“ и по-нататъшната ескалация на военния конфликт между Русия и Украйна в крайна сметка ще окажат въздействие върху масовия приток на мигранти и потоците разселени лица.

Преработване на стратегията за сътрудничество с трети държави

• За да имат успех, външните отношения, политиката на развитие и хуманитарната помощ трябва да бъдат взаимосвързани и координирани с вътрешните политики и вътрешната сигурност.
• Трябва да се направи оценка на ефективността на настоящите инструменти (партньорства за мобилност, споразумения за връщане и обратно приемане и мрежи за регионално сътрудничество).
• Хуманитарната помощ и системите за подпомагане трябва да бъдат подобрени, за да се намали тежестта върху страните, които граничат със зони на военни конфликти (например Йордания, Тунис и Ливан в случая със Сирия). Програмите за презаселване трябва да бъдат засилени.
• Трябва да помогнем за развитието на устойчиви държави, които осигуряват на гражданите си условия на живот, които им позволяват да останат в държавите си на произход.
• Трябва да се намери решение за огромното предизвикателство, породено от милионите бежанци в Близкия изток и африканския континент, особено на юг от Сахара. ЕС трябва да създаде повече програми, които насърчават регионалното презаселване и подкрепят регионалното развитие и мрежите за сътрудничество. Ние подчертаваме важността на съществуващите операции по линия на ОВППС в Мали и Нигер за тази цел.
• Свързаният със сигурността и борбата с тероризма аспект на дипломацията в областта на правосъдието и вътрешните работи следва да бъде поощряван и интегриран в по-голяма степен, като се има предвид въздействието на еволюцията на „Ислямска държава“ върху масовия приток на мигранти и/или лица, търсещи убежище.