Политиката на ЕС в областта на миграцията не е достатъчно добра

Специална среща на високо равнище по въпросите на миграцията трябва да отключи ключови реформи с оглед на големия приток на мигранти

В момента Европа се впуска в следващата миграционна криза на принципа на лунатизма. Само през миналата година в Европа са пристигнали най-малко 330 000 нелегални мигранти - това е с над 60% повече, отколкото през 2021 г., и повече, отколкото по всяко време от 2015 и 2016 г. насам. Тези цифри са неприемливи и показват, че съществуващите европейски миграционни политики са се провалили. Неотдавнашно проучване на Евробарометър измери, че 70 % от европейците са обезпокоени от въздействието на миграцията върху живота им. Специалната среща на високо равнище по въпросите на миграцията е решаваща възможност за съживяване на прекъснатата програма за миграцията.

Ние се занимаваме с два основни стълба: Първо, нуждаем се от силна защита на външните ни граници. Нуждаем се от напълно оперативна и засилена гранична и брегова охрана (Frontex). Държавата, а не мафията, решава кой да дойде в Европа и кой не. Ако искаме да запазим свободното движение в ЕС, хората трябва да знаят, че външните граници са защитени.

Според нас това означава и изграждане на огради навсякъде, където това е необходимо. Когато диктаторът Лукашенко започна да използва мигрантите, за да атакува Европа като част от хибридната война на Русия, Европейската комисия отказа да финансира това със средства на ЕС. Реалността на защитата на границите е просто такава, че ако искаме да контролираме кой влиза в ЕС, ни е необходима инфраструктура. Отказът от европейски средства за това е грешка.

В същото време трябва най-накрая да успеем да върнем хората, които нямат право да останат. Повече от половината от хората, които пристигат, никога няма да получат официален статут на убежище в Европа и това важи особено за тези, които пътуват по южните маршрути. Единствената им възможност е нелегалност. Това е нехуманно и неприемливо. През последните години Европейската комисия не постигна никакъв напредък по този въпрос. Това просто не е достатъчно.

Точно както не е достатъчно добра ситуацията с операциите по издирване и спасяване. Не е устойчиво да оставяме на НПО да патрулират по южната морска граница. Участието на гражданското общество е добре дошло, но се нуждаем от ясен правилник, определен от ЕС. Ето защо призоваваме за кодекс на поведение за НПО, които изпълняват мисии за търсене и спасяване.

Вторият стълб, в допълнение към решителността на границата, е европейската солидарност и помощ за тези, които се нуждаят от закрила. С бежанците от Украйна Европа доказа, че е способна и готова да прояви масова солидарност. Милиони европейци щедро предложиха помощ на хората от Украйна с храна и подслон, пари и генератори. Ако хората знаят, че външната граница се охранява, те са готови да помогнат на нуждаещите се.

Миграционната криза е общоевропейско предизвикателство, което трябва да поемем заедно. Капацитетът за приемане на мигранти в Северозападна Европа е препълнен, а с настъпването на пролетта пристигащите на юг ще достигнат още по-високи нива. Предвид заплахата от страна на Русия и Турция да въоръжат мигрантите, за да нарушат функционирането на ЕС, е ясно, че никой вече не може да отвръща поглед.

Нуждаем се от дългосрочна стратегия за решаване на проблемите, вместо от постоянна спирала на възмущение. Вместо ескалация, както направи Франция, когато прие една-единствена бежанска лодка с 234 души на борда, трябва да се съсредоточим върху солидарността и да не губим от поглед голямата картина. За сравнение, само през миналата година в Италия са пристигнали над 100 000 мигранти през Средиземно море.

Германия и Франция обещаха на Италия, че ще приемат над 7000 мигранти като част от механизма за доброволна солидарност. Изпълниха ли го? Нищо! Само 202 души от Италия бяха преместени в Германия и Франция в рамките на този механизъм. Нуждаем се от повече от солидарност на хартия от страна на Париж и Берлин.

И накрая, трябва да преосмислим как Европа изобщо може да попречи на хората да предприемат опасното пресичане. Политиката за икономическо развитие и международната търговия трябва да играят голяма роля. Въпреки това остава простият факт, че хората искат да дойдат в Европа. Ето защо смятаме, че старата идея за регистрационни и приемни центрове извън европейската територия трябва да бъде възстановена. Колкото се може повече хора трябва да знаят какви са техните перспективи, преди да рискуват живота си.

Ние подкрепяме основното право на убежище, което е определящ принцип в отношенията ни с останалия свят. Ние сме континент на свободата и солидарността. В същото време мащабът и сложността на миграцията се промениха радикално. Европа все още не е успяла да се адаптира към тази нова реалност. Именно това трябва да се направи на специалната среща на върха на 9 и 10 февруари.