Миграционните кризи не са неизбежни

Когато през януари т.г. предупредихме, че Европа е заспала в нова миграционна криза, социалдемократите и либералите ни обвиниха, че подклаждаме огъня на популизма. Те отхвърлиха предупрежденията ни и опасенията на гражданите. Вместо да търсят решения за спиране на незаконния поток от мигранти към Европа, те го игнорираха.

Докато кметове и общински съветници от всички партии бият тревога, че са достигнали предела на възможностите си да помогнат на хората, левицата забавя реформата на законите за убежището и миграцията в Европа и торпилира опитите за сътрудничество със страни от Северна Африка, като Тунис, за намаляване на броя на незаконно пристигащите с лодки. Политическата отговорност за този провал в защитата на европейските граници е изцяло на социалдемократите и либералите.

Сега Европа отново е изправена пред миграционна криза и политическата трагедия е, че я очаквахме. В рамките на една седмица повече от 10 000 мигранти пристигнаха на брега на Лампедуза - малък остров с около 6 000 жители, разположен на 145 км от брега на Тунис. За броени часове населението на този малък остров се увеличи двойно, с всички произтичащи от това последствия за мигрантите, властите и жителите. Това е ситуация, която никой град или община не би приел за приемлива в Европа.

Без европейски подход ще преминаваме от една миграционна криза към друга. Времето за действие е сега.

Казано направо, ние сме в тази ситуация, защото президентът Макрон и канцлерът Шолц отказаха да поемат отговорност за този европейски проблем. Лампедуза не е просто италиански остров, а европейски остров и хората, които пристигат там, не искат да останат. Те искат да отидат във Франция и Германия, в Швеция и Нидерландия. Как е възможно лидерите на Франция и Германия да пренебрегват един прост факт: хората не преминават към Италия, а към Европа. Вместо да гледаме настрани и да оставяме Италия сама да се справя с този проблем, Европа трябва да предложи решения заедно.

Френското правителство обаче бърза да изпрати подкрепления на италианската граница, за да задържи икономическите мигранти в Италия, но досега отказваше, също като германското правителство, да подкрепи споразумението с Тунис, което би могло да намали броя на незаконно пристигащите. Ние не сме наивници по отношение на това с кого си имаме работа в Тунис, но не можем да попречим на хората да рискуват живота си, прекосявайки Средиземно море, без да изградим добри отношения с държавите от Северна Африка. Очакваме от следващата среща на министрите на вътрешните работи да изпратят недвусмислено послание за подкрепа на меморандума с Тунис.

Още по-лошо е, че единственото предложение на социалдемократите и либералите за възстановяване на контрола върху незаконната миграция са мисиите за търсене и спасяване. Ние не сме против издирването и спасяването, но това не може да означава само, че спасените хора автоматично се докарват до европейско пристанище. Нуждаем се от нова европейска военноморска мисия в Средиземно море, но тя трябва да може да връща мигрантите обратно на северноафриканския бряг. Само така ще разбием бизнес модела на престъпните групировки, които забогатяват от трафика на хора към Европа.

Реалността е и такава, че преобладаващото мнозинство от хората, които извършват прехода, са икономически мигранти, те не са бежанци, които имат малък или никакъв шанс да получат международна закрила в Европа. Но трафикантите на хора също така знаят, че европейската политика на връщане не работи. След като веднъж преминете, процедурите и логистиката са толкова сложни и скъпи, че е почти невъзможно да изпратите някого обратно. Въпреки това левицата в Европа иска да направи законодателството още по-рестриктивно, отколкото е сега. Вместо да се опитваме да разпространяваме икономическите мигранти из целия ЕС, те трябва да бъдат връщани обратно бързо и последователно.

През последните години Европа е приела повече украински бежанци, отколкото някога в историята си. Гордеем се с това. Ние отстояваме основното право на убежище, което е определящ принцип в отношенията ни с останалия свят. В същото време мащабът и сложността на миграцията се промениха радикално. Колкото по-дълго чакаме с по-реалистичен и по-малко идеалистичен подход към миграцията, толкова повече ще се подкопава доверието на гражданите в правителството, независимо дали е местно, национално или европейско.

Това не е неизбежно. Знаем какво да направим. Това, от което се нуждаем, е Европа да се обедини около реформа в областта на миграцията и убежището, която е постижима. По-близо сме до постигането на споразумение от всякога. След години хората ще погледнат назад към този момент като към най-голямата пропусната възможност от десетилетие насам или като към първата стъпка за възстановяване на реда в миграционните потоци, които пристигат в Европа.

За да се постигне пробив, социалдемократите и либералите трябва да приемат, че светът е нов, че без европейски подход ще се движим от една миграционна криза към следващата, бавно подхранвайки крайната десница и подкопавайки подкрепата на хората за Европейския съюз. Времето за действие е сега.