Борбата на Грузия за свобода е част от съпротивата на Европа срещу руския империализъм

Повече от 100 зимни дни и нощи най-решителните граждани на Грузия се противопоставят на проруския режим на Бидзина Иванишвили. Тяхната мирна борба се свежда до един прост, но решаващ избор: да се върнат към Русия или да продължат напред към Европейския съюз. Единственият начин за разрешаване на кризата е провеждането на нови свободни и честни избори под надлежен международен надзор - но за да се постигне това, Грузия се нуждае от твърдата подкрепа на ЕС.

От Тбилиси посланието към столиците на ЕС и Европейската комисия е ясно: борбата на Грузия за свобода е неразделна част от по-широката съпротива на Европа срещу руския империализъм.

Подкрепяйки грузинците, ние не само помагаме на Украйна, Молдова и Армения - ние също така укрепваме Европейския съюз и на свой ред защитаваме себе си.

Неотдавнашната историческа промяна във Вашингтон с нищо не отслабва решимостта на свободолюбивите грузинци да защитят страната си от опитите да върнат Грузия под влиянието на Кремъл и да спрат европейския ѝ път.

Неотдавнашната историческа промяна във Вашингтон с нищо не отслабва решимостта на свободолюбивите грузинци да защитават страната си от опитите Грузия да бъде върната под влиянието на Кремъл и да бъде спрян нейният европейски път.

Народът остава решителен. Въпреки това ситуацията в Грузия е мрачна. Режимът на Бидзина и гражданите, които протестират срещу него, съществуват на разстояние един от друг. Бидзина не се интересува от Европа. Правилата и ценностите на ЕС са в противоречие с целта му да се задържи на власт и да защити милиардите, които е спечелил в Русия.

Интересите на Бидзина съвпадат с тези на Кремъл, което затруднява намирането на ефективен лост за принуждаване на режима към провеждане на свободни парламентарни избори, за да може да се разбере истинската воля на грузинския народ за неговото бъдеще. За съжаление държавите-членки на ЕС не са единни по отношение на Грузия.

Лошите новини

Унгария на Виктор Орбан е най-силният съюзник на грузинския режим в рамките на ЕС, който активно подкопава колективните усилия. Известен саботьор, Унгария блокира съвместните санкции срещу Бидзина и други фигури, отговорни за репресиите, арестите и политическото лишаване от свобода.

Освен това друга група държави предпочитат да игнорират авторитарния уклон на режима, давайки приоритет на краткосрочната стабилност пред демократичните ценности - подобно на това, което някога направиха с Путин преди 2022 г. Тяхното отношение се дължи на бизнес интереси и умора от разширяването на ЕС. За съжаление, за някои западни политици Южен Кавказ, включително Грузия, остава на заден план, като все още се разглежда като страна извън орбитата на ЕС.

Както винаги, балтийските държави, северноевропейските страни и Нидерландия разбират най-добре ситуацията, а на новото правителство на Германия се възлагат големи надежди.

Франция също има дълбоки връзки с Южен Кавказ - както благодарение на усилията на президента Саломе Зурабишвили, така и на историческите връзки на арменската диаспора.

Ситуацията стана още по-нестабилна след неотдавнашните разнопосочни сигнали от Вашингтон. Силен защитник на проевропейското бъдеще на Грузия, САЩ днес са на ръба. Сътрудничеството между ЕС и САЩ е от решаващо значение за стабилността на целия регион, който е застрашен от имперската експанзия на Русия. Грузия не прави изключение.

До неотдавна САЩ играеха решаваща роля в подкрепата на независимите медии и укрепването на гражданското общество чрез неправителствени организации. Сега, с прекратяването на дейностите на USAID, тази подкрепа е напълно изчезнала. Опитвайки се да решат един незначителен проблем, САЩ вместо това прекъснаха жизненоважна връзка - осакатиха продемократичното движение в Грузия, когато то се нуждаеше най-много от помощ. Искрено се надявам, че прекратяването е временно и че САЩ ще възвърнат ролята си на основен поддръжник на демокрациите и гражданските общества, които се противопоставят на авторитаризма.

Последен удар по демокрацията

Подобно на всички автократи, Бидзина отдавна е завзел контрола над основните държавни медии. Едно от най-болезнените скорошни посегателства срещу демокрацията беше превземането на главния опозиционен телевизионен канал в Грузия, Mtavari, от лоялни на Бидзина бизнес интереси. Каналът вече е спрял изцяло излъчването си. Други независими медии бавно биват задушавани, заплашвани и репресирани. Десетки журналисти бяха нападнати и произволно задържани; някои от тях остават зад решетките в несигурни условия, като Мзия Амаглобели, която се превърна в символ на съпротивата в Грузия.

Символичен, но дълбоко обезпокоителен знак за променящата се ситуация: По време на честванията на годишнината от съветската инвазия в Грузия, когато болшевиките смазват движението за независимост на страната в началото на 20-ти век. По традиция този ден се отбелязва пред паметник, посветен на събитието, в присъствието на чуждестранни посланици.

Този път отсъстваше не само посолството на САЩ, но и американският военен персонал, който преди това винаги е присъствал, за да покаже уважението си.

Това са дълбоко обезпокоителни промени, които могат да имат сериозни последици не само за региона, но и за цяла Европа.

Доналд Тръмп е най-голямата надежда на Бидзина и те не го крият. Да се надяваме, че Вашингтон ще ги разочарова.

Режимът върви по пътя на Лукашенко - ежедневно променя законите, за да потиска протестиращите. Хората, които се връщат от демонстрации, биват индивидуално нападани. Министерствата на отбраната и на външните работи се прочистват от прозападните служители - основни мишени на режима на Бидзина.

Страх, агресия и лъжи - същият добре познат наръчник, използван от режимите, свързани с Кремъл.

Има ли все още надежда?

Хората често си задават този въпрос.

Засега отговорът е "да".

Президентът Саломе Зурабишвили се превърна в безспорен лидер на съпротивата. Лидерите на опозиционните партии и представителите на гражданското общество също напълно осъзнават сериозността на ситуацията. Тяхната роля е от решаващо значение; те не отстъпват и са категорични: "Това е нашата страна и ние трябва да я защитаваме".

Пролетта настъпва

Грузинците са категорични, че са "изтърпели студените зимни дни и нощи по улиците - ще изтърпим пролетта още повече".

Те разбират, че съдбата на Украйна сега е по-решаваща от всякога за тяхното собствено бъдеще.

Следващите дни могат да определят всичко.

Освен това нашето послание в крайна сметка остава същото като това на британското правителство през 1939 г., ние призоваваме грузинския народ да "Запази спокойствие, продължи напред!"

Президентът Саломе Зурабишвили се превърна в безспорен лидер на съпротивата. Лидерите на опозиционните партии и представителите на гражданското общество също напълно осъзнават сериозността на ситуацията. Тяхната роля е от решаващо значение; те не отстъпват и са категорични: "Това е нашата страна и ние трябва да я защитаваме."