Пактът на ЕС за убежището и миграцията: Край на една неустойчива система и историческо цялостно решение в условията на геополитическа несигурност

Настъпи денят "D" за общата европейска система за убежище, за да се създаде действително работеща политика за убежище и миграция. Най-накрая ще носим съвместна отговорност за нашите граници. Ние, членовете на Групата на ЕНП, настоявахме за мащабна реформа на миграционната система на ЕС и успяхме: искаме ЕС, който ефективно защитава границите си от заплахи, е твърд към контрабандистите, трафикантите и престъпността, но в същото време третира търсещите убежище справедливо и с достойнство.

През декември 2023 г. ЕС постигна споразумение по Европейския пакт за убежище и миграция - една от най-големите и важни правни реформи през настоящия законодателен период. Окончателното гласуване на реформите на Пакта миналата седмица изпълнява ангажимента на институцията да приеме реформите до края на мандата, навреме за европейските избори.

Новият Пакт за убежище и миграция въвежда всеобхватен подход към управлението на миграцията и убежището, като същевременно поддържа принципа на солидарност и справедливо разпределение на отговорността между държавите членки. Именно затова това споразумение е толкова важно. Ние ще си поделим отговорността за контрола на външните граници и за осигуряването на хуманна защита на тези, които наистина се нуждаят от нея. За първи път ще се прави ясно разграничение при пристигането на европейската външна граница: хората, които вероятно ще получат убежище, ще влизат в редовна процедура, докато кандидатите с по-малък шанс да получат международна закрила, като например идващите от сигурни трети държави, ще трябва да останат в приемни съоръжения на външната граница и ще бъдат подложени на ускорена процедура.

Новият Пакт за убежище и миграция въвежда всеобхватен подход към управлението на миграцията и убежището, като същевременно поддържа принципа на солидарност и справедливо разпределение на отговорността между държавите членки. Именно затова това споразумение е толкова важно. Ще си поделим отговорността за контрола на външните граници и за осигуряването на хуманна закрила на онези, които наистина се нуждаят от нея.

На последната група вече няма да бъде позволено да пътува до други европейски държави. Задължителният скрининг при пристигане чрез проверка на самоличността, безопасността и здравето веднага ще определи кой каква процедура ще премине. Това ще осигури незабавна помощ за тези, които се нуждаят от нея, и по-бързи процедури за тези, които нямат право на престой и трябва да бъдат върнати. Връщането на контрола върху миграцията означава, че вече не трафикантите решават кой да има достъп до европейската територия, а самите държави членки.

Връщането на контрола върху миграцията означава, че не трафикантите, а самите държави-членки решават кой да има достъп до европейската територия.

Задължителната солидарност ще се превърне в норма. Държавите-членки могат да допринесат по различни начини, например като приемат доброволно търсещите убежище или като направят финансов или материален принос. Новият механизъм за солидарност ще извършва ежегоден анализ, който ще отчита и възможностите на държавите-членки. По този начин ние се ангажираме да помагаме на нуждаещите се, като същевременно отчитаме с какво можем да се справим като общество в Европа.

Тази реформа е необходима и историческа стъпка, но сама по себе си тя не е достатъчна. Ефективната политика в областта на убежището и миграцията зависи също така от намаляването на притока на незаконно пристигащи лица, от насърчаването на ефективна политика на връщане и обратно приемане в страните на произход и от предвиждането на достъпни законни пътища за законна миграция, които са от полза за Европа и страните на произход. Това означава да продължим да инвестираме в страните на произход и транзитно преминаване, особено в страните от (Северна) Африка, откъдето ще идва по-голямата част от бъдещата миграция, но също така и да обвържем всички съответни политики, инструменти и средства на ЕС, включително търговските споразумения, помощта за развитие, законната миграция и визовата политика, със сътрудничеството с трети страни в областта на миграцията, връщането и обратното приемане. Сега, когато Пактът най-накрая е налице, вниманието трябва да бъде насочено към бързото и пълно прилагане и сътрудничеството с държави извън Европа за справяне с това общо предизвикателство.