Да обновим Европа! Да поставим хората в центъра на иновациите

Европа трябва да се събуди

Докато през 80-те и 90-те години на миналия век събития преди всичко от областта на културата и политиката промениха света из основи, в днешно време двигателят на драматичните развития в социалната, политическата и икономическата сфера са техническите иновации. Ако се замислим за технологичните подобрения, постигнати в САЩ, Азия и части от Близкия изток, ще установим, че Европа трябва да ускори своите темпове, да навакса пропуснатото и съживи амбициите си за влияние в цифровия свят, тъй като политиката в областта на иновациите ще определи по какъв начин ще можем да гарантираме своя европейски начин на живот в бъдеще.

В сферата на иновациите Европа разполага с ключови предимства

Благодарение на европейските ценности ще застанем начело на следващата вълна от иновации. Политическата ни стабилност и социалната ни пазарна икономика са ценен актив, който ни предоставя уникално конкурентно предимство, което ще ни позволи да поемем водеща роля при предстоящата трансформация. Днес нашият континент разполага с уникалната възможност да даде облик на цифровата революция: през идните години новите технологии ще преобразят из основи традиционните индустрии и ще навлязат в ежедневието на всеки един от нас, като ще променят не само начина ни на комуникация. При следващата вълна от цифрови технологии не става въпрос само за умения в областта на информационните технологии и новите бизнес модели. Нейният успех ще зависи от способността ни да се научим как да прилагаме иновациите в ежедневието си. Европа може да се справи най-добре с това предизвикателство, тъй като европейският ни начин на живот е различен благодарение на нашите ценности, социална пазарна икономика, творчески способности и политическа стабилност, но и също така благодарение на нашата промишленост, нашия научноизследователски капацитет, образователните ни системи и потребителските ни възможности.

Европейският начин на живот ще даде облик на цифровата ера

Иновациите винаги са били в гените на европейците: необходимо е европейците отново да пожелаят да превърнат Европа в двигател на иновациите в световен мащаб. Просперитетът на европейските общества, както и социалната ни сигурност в бъдеще зависят до голяма степен от иновациите.

Европа трябва да си възвърне желанието за иновации: съществуват милиони стартиращи предприятия, МСП, сектори, млади предприемачи, изследователи и студенти, които са готови да поемат тази роля, ако им предоставим подходящите условия и стимули, за да се развиват и да останат в Европа.

Европа е в състояние да създаде подходяща иновативна среда, която да бъде обусловена от нашите ценности, а не управлявана от гигантите в сферата на технологиите или от авторитарни сили, тъй като европейският начин е уравновесен. А и понеже Европа залага на справедливостта, ще трябва да преодолеем различията между по-напредналите региони и тези, които в момента наваксват.

Европа се вслушва в страховете и тревогите на гражданите и откликва на тях: иновациите не се свеждат само до бизнес. Политиката има отговорността да определи подходящи условия, така че обществата да „прегърнат“ иновациите, но тя трябва също така да предвижда и уравновесява въздействието им върху гражданите и обществата.

Трябва да създадем общоевропейски съюз за иновации, който (1) да повишава качеството на всекидневния живот на гражданите, (2) да подготвя гражданите, промишлеността и академичните среди за следващата вълна от цифрови технологии, (3) да гарантира повсеместен достъп до цифровите възможности, които засягат личния живот, и (4) да разчита на амбициозно финансиране.

(1)  Убедени сме, че иновациите могат да подобрят ежедневието на гражданите

• За насърчаване на иновациите е необходимо да се възвърне доверието на гражданите в безопасността на киберпространството посредством:
  • създаване на нови центрове на ЕС за изследвания в областта на киберсигурността;
  • осигуряване на непрекъснато актуализиране на строгите стандарти за гарантиране на критичната инфраструктура (електроцентрали, водноелектроцентрали) чрез преразглеждане на Директивата за мрежова и информационна сигурност (МИС);
  • създаване на звено на ЕС за кибернетичното пространство, за да покажем, че въз основа на цялото ноу-хау, с което разполагаме, сме подготвени да се защитаваме.

• Насърчаването на иновациите означава да проведем нова офанзива във водещи области за изграждане на основана на данни икономика и за създаване на следващия „Еърбъс“:
  • в областта на здравето (напр. проекти за лечение на ракови заболявания/Алцхаймер) – да поемем инициативата за изкуствен интелект и машинно самообучение (нови „лаборатории“ на ЕС), за персонализирани здравни грижи чрез приложения за големи информационни масиви с всички необходими гаранции за сигурността на данните;
  • в областта на мобилността – съвместни интелигентни транспортни системи (СИТС) с интелигентни пътища и подобрена интермодалност и свързаност, полуавтономно и автономно управление на автомобили, засилено използване на електрически превозни средства и на други алтернативни решения в областта на енергията с ниски емисии, като например горивни клетки;
  • в областта на жилищното строителство – намаляване на разходите за строителство чрез цифрова архитектура, икономия на енергия чрез свързани къщи, регулиране на движението и прогнозиране на развитието на жилищните райони чрез градско планиране, насърчаване на концепцията за интелигентни градове и интелигентни села;
  • в областта на космическата стратегия – ранно предупреждение за природни бедствия; сателитно картографиране в световен мащаб на сушите, качеството на почвата и промяната на земеползването; спасителни операции; картографиране на горски пожари; навигационни системи за автомобилите; граничен контрол; комуникация;
  • в областта на енергетиката: използване на технологии за чиста енергия с оглед на постигането на целите за климата и енергетиката, напр. иновативен екологичен биогаз, получен чрез обработка на оборски тор.

• За насърчаване на иновациите е необходимо също така да се съживят секторите, които са от ключово значение за качеството на живота:
  • в областта на земеделското производство: използване на роботиката, прецизните технологии и технологиите за картографиране с цел намаляване на употребата на пестициди; големи масиви от данни за наблюдение и установяване на болести по животните, използването на торове и проблемите при растенията; разгръщане на широколентов достъп до интернет в селските райони, иновативно обработване на оборски тор за производство на висококачествени минерални концентрати като устойчив заместител на минералните торове;
  • в областта на подобряването на условията на труд: дистанционна работа, трудова мобилност;
  • в областта на интелигентния достъп до услуги от дома: телемедицина, електронно здравеопазване;
  • в областта на подобряването на възможностите за гражданите с увреждания за получаване на достъп до пазара на труда и за участие в обществото.

• Насърчаването на иновациите означава по-добра защита на нашето европейско културно многообразие и на творческата ни идентичност:
  • насърчаване на създаването на европейски „Netflix“;
  • създаване на европейска цифрова библиотека;
  • инвестиране в културни и творчески индустрии в Европа и разгръщане на непризнатия досега потенциал на цифровизацията в културните и творческите индустрии.

(2) Желаем да подготвим Европа за следващата вълна от иновации

• Създавайки подходяща правна уредба – все пак сме пазар с 500 милиона потребители – можем да налагаме своите правила, ценности и стандарти, чрез:
  • задълбочаване на цифровия единен пазар с цел да се сложи край на разпокъсаността и да се създаде пазар на най-високо равнище;
  • европейска платформа за свободен достъп до данни и неограничено свободно движение на данни в целия ЕС за големите дружества и стартиращите предприятия;
  • европейски облак и европейска платформа за данни за отворена наука;
  • защита и сигурност на данните, за да се изгради доверие в цифровата екосистема;
  • офанзива за цифровизиране на МСП;
  • подобряване на достъпа до финансовите пазари за интелигентни инвестиции;
  • улесняване на прехода от лабораторията до пазара – твърде често иновациите не могат да се продават;
  • популяризиране на наградата „Европейска столица на иновациите“ и европейската награда за жени иноватори;
  • популяризиране на наградата „StartUp Europe“ в областта на иновациите.

• Гарантирането на достъп до технологии и предоставянето на подходящата инфраструктура ще бъдат от ключово значение за осигуряване на сближаването на ЕС:
  • Европа трябва да се възползва от „интернет на предметите“, „големите информационни масиви“, „блоковата верига“ и прилагането на софтуерни възможности;
  • подновяване и модернизиране на „Хоризонт 2020“ въз основа на новите правила и стойността на идеите, за да се създаде опростен и справедлив процес;
  • държавите членки трябва да постигнат целта си за използване на 3% от БВП за научни изследвания и иновации;
  • в областта на политиката на сближаване за периода след 2020 г. методологията за интелигентна специализация следва да стане модел;
  • инвестиционен план 4.0 (последващи действия във връзка с плана „Юнкер“);
  • развитие на технологиите в областта на човешките езици и достъп до тях с оглед на изграждането на многоезичен цифров единен пазар;
  • безплатен интернет за европейците (WiFi4EU), високоскоростни широколентови мрежи, идентификация на спектъра, развитие на квантовите технологии и 5G;
  • суперкомпютри и електронна инфраструктура във всеки регион (напр. извличане на данни);
  • създаване на европейска мрежа на стартиращите предприятия „Еразъм 4.0“;
  • насърчаване на по-нататъшното и по-задълбочено прилагане на интелигентната специализация (напр. Авангард за нов растеж чрез интелигентна специализация) за регионите и продължаване на Европейското партньорство за иновации „Интелигентни градове и общини“.

• Съчетаване на подходящи умения с подходящи възможности – привличане обратно на нашите ТАЛАНТИ:
  • цифрово обучение и грамотност от най-ранна възраст до университета, включително в професионалното обучение;
  • създаване на „цифрови летни лагери“, спонсорирани от дружества;
  • Европейски университет за иновации; укрепване на мрежите на млади новатори и предприемачи, напр. чрез общности на знание и иновации;
  • координиране на съвместни магистърски и изследователски програми след докторантура, цифрова програма „Еразъм“ за изследователи с докторска степен;
  • мозъчен тръст за интернет („EUI 4.0“);
  • Европейска академия за знания и иновации – изследователски платформи за цифрова компетентност;
  • стимулиране на „гражданската наука“;
  • интегриране на технологиите в обучението на млади земеделски производители с цел да се даде тласък на иновациите.

• Създаване на социална икономика на цифровия пазар:
  • иновациите също така предлагат нови възможности за работа – необходимо е да се насърчават нови бизнес модели, които да създадат нови работни места, като се запазят социалните стандарти в цифровата икономика;
  • справедливи търговски споразумения за защита на нашите работници от нелоялен дъмпинг;
  • професионално обучение през целия живот за подобряване на уменията на хората да се адаптират към промените на пазара на труда;
  • разработване на нови модели на условия за труд с цел подобряване на равновесието между професионалния и личния живот в цифровата ера;
  • нова рамка за цифровите платформи, която да гарантира, че забраната на нелоялни търговски практики в аналоговия свят важи и в ерата на цифровите технологии.

(3) Желаем всеки гражданин да бъде част от инициативата „Съюз за иновации“

• електронна демокрация на участието (консултации, участие в процесите на вземане на решения и др.);
• цифрово гласуване на изборите за Европейски парламент (фаза на изпробване през 2019 г.);
• администрация без употреба на хартия (естонски модел);
• намаляване на бюрокрацията с 30% чрез опростяване на процедурите и премахване на разпоредби, които могат да бъдат заменени с виртуална симулация;
• популяризиране на добавената стойност на проектите на ЕС (напр. инициативата „Let the Stars Shine“).

(4) Желаем амбициите ни да имат финансово отражение

• Иновациите трябва да бъдат сред водещите ни приоритети в следващата МФР (след 2020 г.) и трябва да представляват ключов елемент в нейната междинна оценка, включително резултатите за Деветата рамкова програма и бъдещето на европейските структурни и инвестиционни фондове:
  • по линия на Деветата рамкова програма към научните изследвания и иновациите следва да бъдат насочени 120 милиарда евро, подкрепени с 46 милиона евро по линия на програмата за тематична концентрация в рамките на политиката на сближаване;
  • правилата и процедурите за достъп до финансиране от ЕС следва да бъдат опростени, а при прилагането на бюджета следва да бъдем иновативни, за да се избегне ненужна бюрокрация;
  • следва да бъдат създавани полезни взаимодействия между фондовете за научни изследвания и иновации, структурните фондове, Европейския фонд за стратегически инвестиции и други финансови инструменти.

• При предоставянето на финансова подкрепа би трябвало да даваме предимство на най-добрите проекти, които притежават реална европейска добавена стойност и които не могат да бъдат осъществени на национално или регионално равнище.
• Правилата относно структурните фондове на ЕС следва да дават възможност за по-голямо междурегионално сътрудничество в областта на иновациите.
• Програмите за финансиране и различните инструменти следва да бъдат хармонизирани, за да се преодолее т.нар. „долина на смъртта“.
• Гигантите в сферата на технологиите трябва да допринесат за тази вълна от иновации, като заплащат нов данък за достъп до цифровия единен пазар на ЕС.
• Частният сектор следва да предостави финансово подпомагане на проекти със социално въздействие, като например цифровите лагери, цифровото учене през целия живот, цифровата грамотност, цифровата интеграция и др.
• За стартиращите предприятия и МСП следва да бъде улеснен достъпът до рисков капитал и до заеми.