Западните Балкани – съществен напредък по европейския път, но остава и работа за вършене

"Страните от Западните Балкани са наши близки партньори - географски, исторически и икономически. Всичките шест имат ясна европейска перспектива - нашият европейски дом няма да бъде пълен без тях" - каза евродепутатът Дейвид Макалистър - председател на Комисията по външни работи на ЕП относно докладите за напредъка на пет държави от Западните Балкани - Албания, Македония, Черна гора, Косово и Сърбия.

Той добави: "Проектодокладите за Сърбия, Косово, Македония и Черна гора отговарят на специфичните предизвикателства, пред които са изправени страните. Това са по-специално необходимостта от основни реформи в областта на върховенството на закона и добросъседските отношения. Страните трябва да приемат и изпълняват в пълна степен взискателна програма за политически и икономически реформи. По този начин евентуалната дата на присъединяване към ЕС ще зависи само от пълното съответствие на всяка една от държавите с всички закони на ЕС. "

Докладите обобщават какво е направила досега всяка страна по своя европейски път. Като цяло може да се види напредък, въпреки че в различните страни той е в различни области. Например Македония е "смятана за страната, която е постигнала най-голям напредък в привеждането на законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС", в Косово "областта на публичната администрация отбелязва известен напредък", Сърбия постигна напредък "в борбата срещу корупцията и организираната престъпност", Черна гора постигна "умерен напредък към увеличаването на независимостта, прозрачността, отчетността, професионализма и ефективността на съдебните институции ", а Албания "продължи да постига стабилен напредък към постигането на политическите критерии и петте основни приоритети за започване на преговорите за присъединяване: реформа на публичната администрация, реформа на съдебната власт, борба с корупцията, борба с организираната престъпност и защита на правата на човека, включително правата на малцинствата и правата на собственост ".

Но всички доклади сочат, че всяка една от страните има да свърши още работа в различни области, за да се приравни с европейските ценности, особено в областта на правата на човека, борбата с корупцията, извършването на административни и съдебни реформи. Въпреки това можем да видим, че има воля за промяна, казва евродепутатът Андрей Ковачев, заместник-председател на Групата на ЕНП, който е докладчик в сянка на доклада за Черна гора. “Много се радвам, че тези доклади показват видим напредък на страните от Западните Балкани по техния европейски път. Ясно е, че те са решени да се присъединят към ЕС и да изпълнят необходимите критерии. Това няма да бъде лесно и няма да бъде постигнато в рамките на месец или година, но виждаме, че страните работят усилено, за да постигнат целите и можем да видим резултатите”, добави Ковачев.

Желанието на страните от Западните Балкани да се присъединят към ЕС получи тласък през първата половина на годината, когато въпросът беше отново повдигнат в европейските институции, а в София беше проведена среща на върха ЕС - Западни Балкани.

“Един от основните приоритети на Българското председателство на Съвета на ЕС бяха Западните Балкани и можем да видим, че след цялата работа, и особено след срещата на върха в София, чийто домакин беше българският премиер Бойко Борисов, има добро развитие по този въпрос”, каза също евродепутатът Андрей Ковачев.

“Политиката на разширяване на ЕС остава най-доброто средство за подкрепа на модернизацията на страните от Югоизточна Европа. Чрез тази промяна ние създаваме сигурност, стабилност и просперитет за нашите партньори и особено за самите нас. Ето защо ясно, заслужаващо доверие и отговарящо на изискванията разширяване е в интерес на самия Европейски съюз”, подчерта председателят на Комисията по външни работи на ЕП - евродепутатът Дейвид Макалистър.