RGP_et.pdf

Европейският съюз е изправен пред големи предизвикателства: безработица, миграция и тежка глобална конкуренция, съпроводени от загубата на доверие в способността на политиката да намирана решения. Групата на ЕНП иска да предостави на ЕС успешна програма за реформи за бъдещето на Европа, която да гарантира, че ЕС ще може да посрещне бъдещите предизвикателства. Увеличаването на растежа и заетостта трябва да бъде подкрепено от усилията за възстановяване на доверието на гражданите. Европа е континент на ценности и човешко достойнство. Трябва да защитим нашия социален модел в условията на глобална конкуренция, като в същото време се справим с демографското предизвикателство.

Икономика, работни места и околна среда

Продължаваме да се застъпваме за социална пазарна икономика като най-доброто средство за създаване на работни места и иновации, като същевременно защитаваме нашите високи социални и екологични стандарти. Трябва да завършим единния цифровия пазар, да разработим нови начини за намаляване на емисиите и осигуряване на достъпна енергия.

Правосъдие и вътрешни работи

Трябва да подобрим сигурността ни, като контролираме по-добре нашите граници, а същевременно предоставим убежище на нуждаещите се, и се оборудваме по-добре за борба с киберпрестъпността. Нашето право на свободно движение трябва да бъде запазено, като трябва да продължим да въвеждаме мерки за предотвратяване на тероризма.

Бюджет, земеделие и регионално финансиране

Бюджетът на ЕС не трябва да разчита единствено на национални вноски - Европа трябва да може да финансира своите приоритети в дългосрочен план и с допълнителни ресурси. Нашата селскостопанска политика се нуждае от адекватно финансиране и нови методи, за да бъде ефективна и устойчива.

Външни работи

Трябва да засилим способността си да говорим с един глас на световно равнище за постигане на нашите цели: мир и сигурност, отворена и многостранна търговия и облекчаване на бедността. Трябва да продължим да насърчаваме правата на човека и демокрацията в нашите отношения с трети страни.

Писмени становища

Flags of Ukraine and the European Union
публикации 05.04.2022

Политически насоки на Групата на ЕНП за Предприемане на незабавни действия в отговор на продължаващото руско нашествие и агресия в Украйна

На 24 февруари 2022 г. геополитическата реалност в Европа се промени драстично вследствие на войната и агресията от страна на Русия, които са непровокирани и необосновани и представляват международно престъпление срещу Украйна. От тогава до сега Украйна оказва съпротива и проявява издръжливост в невероятна степен и не допуска Русия да изпълни първоначалните си военни цели. Европейският съюз реагира своевременно и решително, като въведе безпрецедентни санкции срещу Русия и срещу Беларус като неин съучастник. Всички анализи сочат, че тази война ще продължи дълго. Следователно натискът, който международната общност вече оказва върху руския режим, трябва да бъде увеличен, за да се спомогне за възможно най-ранното прекратяване на войната. Основни насоки за политическите действия:   ЕС и държавите членки следва да доставят оръжия, за да помогнат на Украйна да се отбранява. ЕС следва да продължи да използва Европейския механизъм за подкрепа на мира и всички други възможни средства за подпомагане на доставките на оръжие. Трябва да бъдат осигурени безопасни хуманитарни коридори за цивилното население, бягащо от нападенията, и да се укрепят мрежите на ЕС за предоставяне на хуманитарна помощ в Украйна (гориво, храна, лекарства, генератори на енергия и мобилни лагери). Също така трябва да се създадат зелени сухопътни коридори, за да се внася в Украйна всичко необходимо за увеличаване на селскостопанското производство (напр. пестициди и торове) и за да се извозват от Украйна всички селскостопански продукти, които все още могат да бъдат изнасяни. Сега е моментът да се въведат допълнителни санкции.   Следва незабавно да се въведе пълно ембарго върху вноса на нефт, въглища, ядрено гориво и газ с произход от Русия, да се изоставят окончателно проектите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, както и да се представи план за продължаване на гарантирането на сигурността на енергийните доставки за ЕС в краткосрочен план. Руските банки, участващи в търговията с нефт и въглища, също следва да бъдат лишени от достъп до системата SWIFT. Държавите членки следва да отказват достъп до всички пристанища в ЕС за корабите, чието последно или следващо спиране е в пристанище в Русия. Нашата инфраструктура не може да се използва за захранване на военната машина. Държавите членки следва да експулсират руските посланици, назначени в техните държави, за да сведат до минимум руското дипломатическо присъствие. Санкциите срещу Беларус трябва да отразяват санкциите, въведени срещу Русия, за да се премахнат всички вратички, чрез които Путин може да използва съдействието на Лукашенко за заобикаляне на санкциите (например по отношение на банките и износа на нефтени продукти). Следва да се въведат вторични санкции за субектите, които помагат на руския и на беларуския режим да заобикалят санкциите. Позициите на някои държави, характеризиращи се с подкрепа за режима на Путин и агресията или с липса на тяхното осъждане, трябва да имат последици. Санкциите следва да бъдат отменени само когато последният войник от окупационните сили напусне територията на Украйна въз основа на споразумение, сключено със законното украинско правителство. Статут на Украйна като страна кандидатка: След като на 28 февруари 2022 г. Украйна подаде официално кандидатурата си за членство в ЕС и след приключването на заседанието на Европейския съвет от 10 и 11 март, на което се заяви, че Украйна принадлежи към нашето европейско семейство, европейските институции следва да работят за изпълнение на обещанието за незабавно предоставяне на Украйна на статут на страна кандидатка, за да се избегне превръщането на законните въжделения на Украйна и нейните граждани в жертва на враждебните искания, с които понастоящем те се сблъскват. Освен това те следва да работят за ускорената интеграция на Украйна в единния пазар на ЕС съгласно формулата „всичко освен институциите“ и в духа на Споразумението за асоцииране. Следва да се предвиди фонд, подобен на плана „Маршал“, за възстановяването на Украйна след войната. Това послание ще вдъхне надежда на украинците. Фондът следва да бъде щедър и да се финансира от ЕС, неговите държави членки, вноски на донори и компенсации от Русия за военните щети, в т.ч. руските активи, конфискувани или иззети в резултат на санкции в съответствие с международното право. Путин и Лукашенко следва да се определят като „военнопрестъпници“. Призоваваме за съдебни процедури в рамките на международното право, за да се разследват и преследват по съдебен път всички деяния, които отговарят на правното определение за военно престъпление. Русия след Путин: трябва да си сътрудничим с руския народ. Трябва да покажем, че ЕС е готов да помогне на бъдещата демократична Русия. Руската опозиция сега е изправена пред трудности, които ѝ пречат да продължи работата си – не само поради репресиите на Путин, но и поради последиците от санкциите от Запада. Трябва да я уверим, че сме готови отново да приемем Русия в общността на нациите, при условие че страната е демократична и отговорна.   ...

публикации 10.02.2022

Документ за позицията на групата на ЕНП относно Африка

Аргументи за едно взаимноизгодно...

публикации 07.07.2021

Документ за изразяване на позиция на групата на ЕНП: Европейска стратегия за полагането на грижи

Навсякъде в Европа предоставянето и получаването на грижи е нещо постоянно, близко до сърцата на много европейци. Семействата и съседите подкрепят и предоставят денонощно грижи на нуждаещите се – от деца до хора с увреждания и/или с продължителни заболявания и възрастни хора. За всеки един от нас са полагани грижи в някакъв момент от живота ни и вероятно всеки един от нас ще се грижи и за някой друг. Това е отличителна черта на нашия обществен договор, от поколение на поколение. Инвестициите в грижи са не само морална необходимост, съответстваща на европейския начин на живот, но и допринасят значително за благото на обществото, включително за сплотеността и чувството за семейство и принадлежност, и дават възможност за положително развитие както на лицата, за които се полагат грижи, така и на тези, които се грижат за тях. При все това в Европа съществуват различни модели за полагане на грижи, които продължават да се развиват и променят, като отговарят на реалностите и предизвикателствата на съвременния живот. Пандемията от COVID‑19 хвърли светлина върху предоставянето на грижи и услуги за подкрепа и открои факта, че секторът страда от недостиг на финансиране и на персонал – както във формалната, така и в неформалната среда. Стана видим натискът върху полагането на грижи и върху лицата, полагащи грижи, а така също и върху семействата, а осъзнаването на необходимостта от промяна беше осезаемо в цялото европейско общество. В съчетание с големите демографски промени и все по-значимата роля на жените в обществото, секторът на грижите в много европейски държави се нуждае от значителни инвестиции и реформи. Сега е необходим постоянен дебат, като се дава приоритет на равновесието между професионалния и личния живот, за да се гарантира добро качество на семейния живот, признаване на жените като лица, полагащи грижи, и осигуряване на възможно най-добро качество на грижите за всички нуждаещи се. Групата на ЕНП вярва в силата на отделните лица и техните семейства да изберат най-добрия за тях път за полагане на грижи, подкрепен от техните семейства, приятели и съседи, както и от медицински и социални специалисти. Заявяваме недвусмислено нашето зачитане на правото на самоопределение и автономност на лицата, които се нуждаят от грижи или подкрепа. Убедени сме, че всяко лице, полагащо грижи, и всеки човек, който се нуждае от грижи, знае кое е най-добре за него предвид неговите индивидуални обстоятелства и че подкрепата следва да се осъществява на най-близкото до индивида равнище, независимо дали е местно, регионално или национално, в зависимост от националния контекст. При все това може да има уникална европейска полза чрез действия на европейско равнище в избрани области, които допълват действията на държавите членки и са в съответствие с принципа на субсидиарност. Признаваме ползите от високите стандарти на Европейския съюз за социална закрила, включително в областта на грижите, с равни възможности за всички. Групата на ЕНП се стреми да оползотвори тази добавена стойност въз основа на Европейския стълб на социалните права, за да използва най-доброто от това, което представлява Европейският съюз и с което той разполага, за да подкрепя лицата, полагащи грижи, и лицата, за които се полагат грижи. Поради това групата на ЕНП призовава за европейска стратегия за полагането на грижи – както за подпомагане на лицата, полагащи грижи, в тяхната работа, така и за да се гарантира, че лицата, които получават грижи или се нуждаят от подкрепа, са най-добре подсигурени.  Докато една европейска стратегия за полагането на грижи би предложила рамков подход, като се вземат предвид приликите между всички видове грижи, в действителност ще са необходими отделни и специфични действия за всеки отделен вид грижи. Въпреки това полезните взаимодействия между отделните действия ще бъдат от решаващо значение, като доизграждат и консолидират разбирателството между поколенията и положителния подход към остаряването и социалното приобщаване. Освен това политиките в областта на грижите и остаряването следва да бъдат добре съгласувани и да отчитат демографското развитие, като същевременно се използва стойността на „сребърната икономика“. По-специално, лицата, полагащи неформални грижи, изискват уникално и специфично внимание, като се имат предвид техните до голяма степен непризнати и неплатени роли. Групата на ЕНП признава особеностите на тази група лица, полагащи грижи, и подчертава необходимостта от лично и обществено признаване на решаващата роля, която те играят, както и на съществения принос, който тези жени, мъже и дори деца имат в нашите общества. Какво? При все че правната отговорност и компетентността по отношение на социалните политики принадлежи основно на държавите членки и че осъществяването на подходящи реформи на системите за полагане на грижи трябва да се бъде на национално равнище, по-широкото обсъждане на равнище ЕС може да допринесе значително за разработването на общи подходи и да допълни националните усилия. Като се има предвид, че работещите в сектора на грижите са силно мобилни на територията на Европейския съюз, един общ европейски подход в допълнение към политиките на държавите членки би могъл да създаде важна добавена стойност. Предоставянето на грижи е сложно и многостранно, различава се силно в рамките на ЕС и създава богат и разнообразен пейзаж: съществуват различни системи за предлагане на грижи в различните държави членки, различия в качеството на предоставяните грижи (вътре във и между държавите членки, между частните и обществените системи, градските и селските райони, различните възрастови групи), фрагментирани и несъпоставими данни, различен подход към лицата, отговорни за изпълнението на отговорностите за полагане на грижи, и различия в разбирането на ролята на държавата. Съществуват обаче и много сходства. Променящите се демографски модели в ЕС пораждат предизвикателства за бъдещето на полагането на грижи, тъй като застаряващото общество живее по-дълго със сложни здравни потребности, раждаемостта намалява и следователно намалява населението в трудоспособна възраст, в съчетание с удължаване на трудовия живот. Впоследствие това оказва допълнителен натиск върху публичните разходи. По-голямото активизиране на жените на пазара на труда обаче предлага възможност за засилване на икономическата независимост на жените, което означава по-ниски разходи за безработица за държавите членки и по-малка зависимост от социалната политика. Освен това съществува потенциал за създаване на до 8 милиона работни места в сектора на здравеопазването и социалните грижи през следващите 10 години, което би генерирало нови икономически възможности и би стимулирало растежа и заетостта. Тъй като полагането на грижи изисква умения като съпричастност и лични отношения, е малко вероятно тези работни места да бъдат засегнати от автоматизацията и бъдещето на сектора няма да бъде застрашено. Чрез по-нататъшното развитие на сектора на грижите съществува потенциал да се отговори по подходящ начин на потребностите на обществото. Освен това в цяла Европа, поради възприятията и културните норми, жените са отговорни за по-голямата част от задълженията за полагане на грижи и често са наричани „лица, полагащи грижи като в сандвич“ (sandwich carers – полагащи грижи за деца и възрастни едновременно), което създава „неравнопоставеност в полагането на грижи“, допринасяща значително за разликата в заетостта между половете. Грижите за деца или роднини се посочват от жените в ЕС като най-честата причина за намаляването на работното им време или за оттеглянето им от пазара на труда. Освен това се засилват хоризонталната и вертикалната сегрегация на пазара на труда, като жените имат краткосрочна, на непълно работно време или несигурна заетост и дори неформална заетост, която може да бъде адаптирана към времето за полагане на грижи, и това пряко засяга техните краткосрочни и дългосрочни доходи и допринася за разликата в заплащането на жените и мъжете. Това съответно намалява размера на данъците, плащани на държавите членки, и означава по-ниски вноски в пенсионните фондове, в съчетание с допълнителни разходи под формата на социални обезщетения и разходи за здравеопазване. Особено в дългосрочен план този избор на кариера оказва дълбоко влияние върху икономическата независимост на полагащите грижи лица, когато те достигнат напреднала възраст, като засяга разликата в пенсиите на мъжете и жените и риска от бедност. На последно място, независимият живот и свободата да живеят възможно най-дълго в дома следва да бъдат стремеж и цел, достъпни за всички граждани. Досега грижите в институционална среда често са били норма в някои държави членки и все още са широко разпространени в целия Европейски съюз. Въпреки това се наблюдава начало на преминаване към местни грижи, подпомагани от държавни служби, когато е необходимо, и от специалисти в областта на медицинските и социалните грижи. В момент, когато държавите членки на ЕС и Съюзът като цяло разглеждат бъдещето на услугите за полагане на грижи и какво е необходимо за тях, трябва да се обмисли как най-добре да се окаже подкрепа на хората да останат в домовете си възможно най-дълго. Напредъкът в цифровизацията и цифровите здравни инструменти може да спомогне за улесняване на независимия живот. Как? При все че работата на лицата, полагащи грижи, излезе на преден план по време на пандемията от COVID‑19, в действителност лицата, полагащи грижи, подкрепят и полагат грижи за своите семейства, приятели и съседи от поколения. Ежедневната им реалност и отговорностите, които носят, са пример за най-доброто от Европа. Всички лица, полагащи формални и неформални грижи, заслужават повече от аплодисменти. Поради това групата на ЕНП призовава за: Европейска стратегия за полагането на грижи със силно измерение, свързано с пола, в която се възприема цялостен и продължаващ цял живот подход към грижите, като същевременно се предвиждат конкретни мерки и действия както за лицата, полагащи грижи, така и за тези, които получават грижи – в официалния сектор на грижите и неофициално в дома. Стратегията следва да взема предвид, наред с другото, стратегията за равенство между половете и Европейската стратегия за хората с увреждания и следва да допълва действията на държавите членки при надлежно зачитане на принципа на субсидиарност. Тя ще разглежда предоставянето на грижи по цялостен начин и ще има за цел да подобри сътрудничеството и координацията на всички фондове и мерки, които са от полза за европейците, полагащи грижи, и хората, за които те се грижат. Освен това тя ще има за цел да засили участието на жените на пазара на труда и да осигури дългосрочни стратегически инвестиции за тези, които се нуждаят от грижи, и за лицата, полагащи грижи за тях. Такава стратегия следва да включва: Данни Събиране на редовни, изчерпателни и обществено достъпни данни относно положението на лицата, полагащи грижи, и лицата, за които се полагат грижи (деца, възрастни хора и лица с увреждания), разбити по пол, възраст, вид на предоставяните или получаваните грижи и средата, в която се извършва това (частна или публична). Това би послужило като основа за стратегията. Освен това подобно събиране на данни за целия ЕС би могло да послужи за основа на показател за грижите в бъдеще. Общоевропейско проучване за оценка на потребностите на лицата, полагащи грижи във всяка държава членка, с цел постигане на съгласие по ясно и широкообхватно определение на формалните и неформалните грижи. Равенство между половете и баланс между професионалния и личния живот Изследване на икономическата стойност на грижите, като се вземат предвид разходите, свързани с намалената заетост или излизането на жените от пазара на труда, и последиците от това за намаляването на разликата в заплащането на жените и мъжете. Приемане от всички държави членки на ефективни политики за постигане на равновесие между професионалния и личния живот с цел по-нататъшно запазване на семейния живот, като основа за това е Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот, която определя европейски минимални стандарти за отпуск за полагане на грижи, отпуск по бащинство и отпуск за гледане на дете. Правилното транспониране и прилагане на директивата следва да се наблюдава отблизо. Предложение за препоръка на Съвета относно предоставянето на грижи. Държавите членки следва да проучат и обменят най‑добри практики за това как най‑добре да се подкрепят групите с особени потребности от грижи, включително самотните родители, родителите с деца със сериозни заболявания като рак и деца с увреждания. Държавите членки следва да обмислят и обменят най‑добри практики за това как да се отразят периодите, прекарани в полагане на грижи, в пенсионните схеми, с оглед намаляване и евентуално премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените. Грижи и заетост Целенасочено повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците, за да се вземе предвид нарастващият потенциал за заетост в сектора на грижите, като се използват, наред с другото, Европейската програма за умения, Пакта за умения, ЕСФ+, инициативата за младежка заетост, Фонда за справедлив преход и програма „ЕС в подкрепа на здравето“. Признаване на уменията на лицата, полагащи грижи, чрез процес на сертифициране, за да се подобри техният достъп до обучение, информация и съвети относно грижите, предоставянето на грижи и подходящите мерки за постигане на равновесие между грижите и личния живот на равнището на държавите членки, като се даде възможност за подобряване на взаимното признаване на уменията. Подобна система би могла да вземе предвид Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS). Мерки за справяне с неформалните грижи чрез формализиране и признаване на равнището на държавите членки, насърчаване на достъпа до системите за социална сигурност, по-нататъшно увеличаване на масовото разпространение на отпуски за лица, полагащи грижи, признаване на уменията и възможности за професионално развитие. Балансът между професионалния и личния живот и услугите за отдих както за лицето, полагащо грижи, така и за лицето, нуждаещо се от грижи, са от съществено значение. За целите на публичните приходи държавите членки следва да проучат как най-добре да формализират заетостта и следователно събирането на приходи в тази област, включително системи за приспадане на данъци и използване на ваучери за услуги. Мерки за защита на здравословните и безопасни условия на труд на лицата, полагащи грижи. Използване на средства от ЕС Всички държави членки следва да улеснят създаването на модерни, висококачествени и местни инфраструктури, услуги и полагане на грижи за качествено образование и грижи в ранна детска възраст и грижи за възрастни хора, хора с увреждания и/или продължителни заболявания. Тези услуги трябва да бъдат налични, достъпни и на приемливи цени, като се вземат предвид географските и демографските реалности. Насърчаване на инвестиции от фондове на ЕС, включително Механизма за възстановяване и устойчивост, програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ и европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), в инфраструктура за полагане на грижи, както често се подчертава в специфичните за всяка държава препоръки. Разходите на ЕС за полагането на грижи следва да бъдат наблюдавани и оценявани. Проучване на нови модели на грижи, съчетаващи многопоколенчески и социално приобщаващи проекти като предоставяне на грижи за деца, хора с увреждания и възрастни хора, както и обмисляне от държавите членки на такива новаторски подходи. Използване на максималната способност на цифровите решения да подкрепят лицата, нуждаещи се от грижи, така че да живеят независим и автономен живот, включително предоставяне на съобразени с потребностите здравни грижи и грижи, насочени към отделния човек, чрез подходящи инструменти, както и качествени данни за обмен и по-нататъшно развитие на научните изследвания и лечението отвъд границите. Цели Приемане на препоръка на Съвета относно гаранцията за децата. Преразглеждане на целите от Барселона и предоставяне на средства от ЕС за тяхното постигане.   Общи за ЕС цели за услуги за дългосрочни грижи, които да бъдат разработени от всички държави членки и които да бъдат сходни по стил и структура с целите от Барселона. Общо европейско определение за неформални грижи, основано на обмен на най‑добри практики, с възможности за тяхното формализиране. Призив към Европейската комисия да обмисли дали би било ефективно да се изисква обществените поръчки за услуги за социални грижи да подлежат на задълженията по Директивата за обществените поръчки, тъй като процентът на трансграничните обществени поръчки продължава да бъде много нисък въпреки усилията за по-нататъшно отваряне на пазара. Разработване на общи европейски насоки за прехода от институционални към локализирани грижи и на инструментариума относно използването на средства на Европейския съюз, като Комисията служи като платформа за обмен на най-добри практики за основани на факти, иновативни решения, нови модели и инструменти за предоставяне на грижи, насърчаване на социалното приобщаване и разбирателството между поколенията. ...

публикации 20.05.2021

Документ за изразяване на позицията на групата на ЕНП относно социалната политика

Начинът ни на работа никога вече няма да бъде същият. Технологичната революция, на която сме свидетели, води до нечуван технически прогрес и нови бизнес възможности. Световната търговия, силната обща валута, европейските промишлени и екологични стандарти и силният единен пазар създават благотворен цикъл от успешни дружества, повече данъчни приходи и повече и по-добри работни места. Прогресът води до просперитет. Същевременно тази технологична революция коренно променя икономическите модели, социалните системи и пазара на труда. Като християндемократи ние подкрепяме използването на пълния потенциал на технологичната революция, като същевременно гарантираме, че всеки в нашето общество има възможност да участва в този просперитет. Никой не бива да бъде изоставен и трябва да отстояваме политики, които отчитат демографското предизвикателство и насърчават равните възможности за всички, особено за тези, които са най-силно засегнати от кризата, като например уязвимите групи, семействата, младото поколение и възрастните хора. Вярваме, че нашите ценности са по-валидни от всякога и са най-силната отправна точка за проектиране на бъдещето. Те съчетават най-доброто от консервативния, либералния и християнсоциалния начин на мислене. Концепцията за социална пазарна икономика, с баланса, който тя предлага между свободата и безпрепятственото развитие на личността, от една страна, и солидарността с всички в обществото, от друга, са ключови отговори на предизвикателствата на нашето време. Това трябва да се постигне в рамките на осигуряването на достоен труд, основан на достойнството и заслугите и водещ до общество, което представлява нещо повече просто от сбора на индивидуалните усилия. Това означава, че Европа, заедно със своите държави членки, трябва да предприеме действия, за да гарантира зачитането на труда и справедливото заплащане. Възнагражденията трябва да позволяват на хората да водят достоен живот. Това предполага също така свобода на предприемачеството и еднакви условия на конкуренция в търговията, единния пазар и международните търговски отношения. Но икономиката е в услуга на всички мъже и жени, а не обратното. Силен единен пазар, социална стабилност и справедливост вървят ръка за ръка. За да може единният пазар да разгърне напълно потенциала си и да даде възможност за лоялна конкуренция, той се нуждае от адекватни минимални стандарти, включително по отношение на безопасността на труда, защитата на уязвимите групи, борбата с дискриминацията и справедливи стандарти за командироване, както и от специална подкрепа за регионите в неравностойно положение чрез структурните фондове. Тази социална политика е част от Римските договори за създаване на ЕИО, в които се подчертава основната цел за социален напредък и балансирано икономическо развитие. Наш дълг е да продължим това наследство и да го пренесем в 21-ви век. Когато първите шест държави – основателки на ЕС, се събраха през 1957—1958 г., те също бяха изправени пред безпрецедентни икономически, обществени и технологични промени. Те знаеха: напредъкът трябва да бъде както икономически, така и социален; напредък, в който всеки може да участва според своите способности, за да се създаде нова общност и ново общество, основано на свободна, отворена и справедлива социална пазарна икономика, която позволява на икономиките да растат и да намалят бедността и неравенството. Запазване на възможностите във времена на COVID-19 В наше време този ангажимент за социална пазарна икономика е по-нужен от всякога. Дълбокото икономическо и социално въздействие на COVID-19 е само последният пример за това защо трябва да разглеждаме социалните проблеми на европейско равнище: не за да регулираме всички подробности, а да подкрепим държавите членки и да гарантираме, че равните възможности остават в центъра на европейския проект, като същевременно зачитаме принципа на субсидиарност. COVID-19 оказва непропорционално въздействие върху различните държави членки, различните региони и различните групи в нашето общество, като въздействието му е най-тежко върху най-уязвимите групи. Пандемията хвърли светлина върху съществуващите дисбаланси и ускори опасни социални тенденции. Поминъкът на много хора е застрашен от икономическия спад. С оглед на това постигнахме съгласие към националните мерки да се добавят мерки на европейско равнище като програмата SURE, за да се предостави еднократна мярка за икономическа и социална солидарност в Европа. Нейната система, основана на заеми, изключва моралния риск, като същевременно предоставя необходимите средства на всички европейски държави членки за осигуряване на предпазна мрежа по време на пандемията, за подкрепа на националните схеми за работа на намалено работно време и за избягване на масови съкращения. Инструментът, финансиран чрез общи заеми, отпуснати от Европейската комисия и гарантирани от държавите членки, е ясен знак за европейска солидарност по време на криза. В SURE разпознаваме европейската презастрахователна схема за обезщетения при безработица, обявена от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, сега, когато икономическите последици от кризата продължават по-дълго отколкото се очакваше. Поради това срокът на действие на инструмента следва да бъде удължен за продължителността на настоящата извънредна ситуация, той следва да продължи да се основава на заеми и да се задейства само в случай на сериозни външни финансови/икономически сътресения.  Развитие на набор от подходящи умения за бъдещето Като част от нашата реакция на COVID-19 искаме да укрепим конкурентоспособността на нашите икономики, като гарантираме, че всеки човек в нашите общества разполага с необходимите умения, за да намери работа и да реализира своите таланти, и по-специално младото поколение, което понастоящем страда от кризата, предизвикана от COVID-19. Ние трябва да инвестираме в човешкия капитал и в знанието, за да не изоставаме от търсенето на съвременния пазар на труда. Младото поколение страда особено от високи равнища на безработица, докато много работодатели не са в състояние да запълнят свободните работни места, тъй като не могат да намерят хора с подходящите умения. Необходимо е укрепване на образователните програми на ЕС, като в същото време обучението и образованието се приведат в съответствие с потребностите на икономиката и обществото на бъдещето, служителите и учителите се подпомагат за придобиване на правилните умения и се  инвестира в цифровата инфраструктура. Значителна част от средствата, предоставени от плана за възстановяване в рамките на инструмента Next Generation EU, следва да се изразходват за повишаване на квалификацията и учене през целия живот. Искаме също така ЕС да разработи нови цифрови платформи за трансгранично образование и възможности за работа. Тези мерки не следва да се ограничават само до усилията за непосредствено възстановяване. Прогнозите показват, че в бъдеще повече хора в ЕС ще работят на висококвалифицирани работни места, докато необходимостта от нискоквалифицирани работни места се очаква да намалее. Поради това приобщаващите системи за образование и обучение трябва да бъдат реформирани и актуализирани, за да се адаптират квалификациите на работниците към изискванията на пазара на труда, включително Зеления пакт и цифровизацията. Като цяло тази политика следва да бъде в съответствие с Европейския стълб на социалните права, Зеления пакт и цифровизацията. Образованието е инвестиция в общото ни бъдеще и един от основните инструменти за развитието и себереализацията на всеки човек. То има положително влияние върху социалното сближаване, което е предпоставка за икономически растеж, създаване на работни места и заетост. Цифров единен пазар: възможност вместо свръхрегулиране Считаме, че нарастващата цифровизация на пазара на труда и неговите нови технологии следва да се разглежда по-скоро като възможност, отколкото като заплаха. Искаме цифровите бизнес модели, наред със съответните нови възможности за работа, да процъфтяват в Европа. Искаме нашият континент да се превърне в „горещата точка“ за предприемачеството на света. Искаме търговията онлайн, доставчиците на приложения и „гиг“ икономиката да подлежат на данъчно облагане и на правилата на пазара на труда, също както традиционните предприятия, като същевременно се гарантира защитата на потребителите и тяхното доверие. Цифровизацията на пазара на труда, включително работата през платформи, следва да зачита работата на социалните партньори и не следва да води до нов вид трудов статус. Искаме да се борим с фиктивната самостоятелна заетост с ясни критерии за разграничаване на трудовия статус на работниците и независимите изпълнители. Стартиращите предприятия и МСП са свободни да използват иновативни модели на работа, без да възпрепятстват лоялната конкуренция, да нарушават правилата на пазара на труда или да избягват плащането на социалноосигурителни вноски. Служителите и работниците следва също така да се възползват от процесите на цифровизация, като например справедлива рамка за домашната работа, системи за подпомагане с ИИ, като същевременно се има предвид правото им на откъсване от работната среда. Искаме да гарантираме, че многообразието на работните места и гъвкавостта по отношение на работното време и работното място са въпрос на доброволен избор, а не нарушение на правата на работниците. Осигуряване на рамка вместо регулиране на минималната работна заплата Приветстваме факта, че Европейската комисия се въздържа от разработването на задължителна формула за определяне на минималните работни заплати, като същевременно предлага общ европейски подход за гарантиране на адекватно заплащане за всички и за премахване на нелоялните практики и понижаването на стандартите за социална закрила за работниците. Утвърждаването на основните права на държавите членки и на принципа на субсидиарност, които ръководят нашия подход в областта на социалната политика, е в основата на предложението. Просперитетът на Европа не се основава на централизирани решения, а на зачитането на законите, обичаите и традициите на своите държави членки и региони, особено в една толкова чувствителна област като социалната политика. Въпреки това европейският дух и ориентираният към човека икономически и социален подход също водят до чувство за единство и приобщаване и трябва да предлагат решения за предотвратяване на бедността сред хората, които работят, нелоялните практики и надпреварата в низходяща посока. Предложението за европейски минимални работни заплати следва да бъде в съответствие с принцип 6 от Европейския стълб на социалните права, който да дава възможност на всеки да живее достойно, независимо от това къде работи. В основата на настоящото предложение трябва да бъде зачитането на националните традиции и свободата и засилването на ролята на социалните партньори. Ето защо нашият подход не е да променяме това, което работи добре на национално равнище, а по-скоро да укрепим съществуващите национални системи със силен акцент върху социалния диалог, колективното договаряне и неговия задължителен характер. Субсидиарността и солидарността вървят ръка за ръка и са двете страни на един и същ медал. Трябва обаче да се разработят защитни мрежи с минимални стандарти, за да се гарантира, че всички работници в Съюза получават справедливо заплащане и че секторите с ниско заплащане, нетипичните и несигурните условия на труд и могат да бъдат премахнати, а разграждането на системите за социална закрила – спряно. Когато държавите членки изберат свободно да фиксират минимална работна заплата на равнище, определено от държавата членка или нейните социални партньори, искаме да се уверим, че тя съответства на ясно определени минимални норми по отношение на работниците, тяхното достойнство и най-основните принципи на Европейския съюз. В интерес на субсидиарността отхвърляме правно обвързващите препоръки и критерии, с които се определя равнището на минималната работна заплата. Гарантиране на справедливост чрез борба със злоупотребите Отвореността на единния пазар и възможностите за всички могат да бъдат гарантирани само ако ЕС заеме твърда позиция срещу всички злоупотреби. Ние искаме Европейският орган по труда приоритетно да започне да функционира пълноценно, да подкрепя и укрепва капацитета на националните инспекторати и органи по труда, както и на социалните партньори, за да се гарантира справедлива мобилност, ефективно трансгранично прилагане на правата на работниците и ефективно справяне със социалните измами, злоупотребите и дъмпинга, в тясно сътрудничество с националните и регионалните органи. За да се противодейства на злоупотребите и да се гарантира равно третиране на работниците по цялата верига от изпълнители, следва да се справим с неправомерните договори с  подизпълнители, при което се използват изкуствени схеми, като например дружества „пощенски кутии“, фиктивна работа чрез агенции за временна заетост и фалшива самостоятелната заетост. За да предоставим както на националните органи, така и на ЕОТ подходящия инструмент за откриване на злоупотреби, следва да се стремим системата за електронен обмен на данни за социалната сигурност (EESSI) да започне да функционира пълноценно възможно най-скоро. Той ще улесни трансграничния обмен между институциите за социална сигурност и ще ускори разглеждането на отделните случаи, без да създава допълнителна тежест за предприятията или служителите. Освен това следва да постигнем напредък по създаването на цифров европейски социалноосигурителен номер (ESSN), който е необходим, за да се гарантира правна сигурност, справедлива мобилност и защита и прилагане на правата на работниците. Това следва да спомогне за подобряване на трансграничната защита на социалноосигурителните права, за борба със злоупотребите и за подобряване на капацитета за правоприлагане на Европейския орган по труда. Политики в полза на семейството Ние се застъпваме за благоприятни за семейството политики, които помагат на децата да получат по-добър старт в живота, а на родителите – да намерят правилния баланс между професионалната си кариера и семейните си задължения. Пътят на живота на детето зависи в голяма степен от времето и грижите, които то получава от родителите си през първите години от живота си. Обезпокоени сме от броя на преждевременно напускащите училище, които рискуват по-късно да попаднат в положение на безработица и бедност – ситуация, която в много случаи се повтаря от поколение на поколение. ЕС и държавите членки трябва да насърчават работодателите да приемат благоприятни за семейството мерки, като например възможността родителите да използват дистанционна работа и временно да намалят работното си време без значително намаляване на заплащането, както и трудова мобилност, така че да гарантират грижите и образованието на децата си. Важно е да не се забравят поуките, извлечени от пандемичната криза, по отношение на регулирането на дистанционната работа, без да се вреди нито на работодателите, нито на служителите. Наш дълг е да създадем и подобрим европейските политики, които гарантират зачитането на правата на децата и младите хора и гарантират тяхното благосъстояние. ...